fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Къде е президентът?“ – оправдава ли очакванията съавторството между Джеймс Патерсън и Бил Клинтън?

6 мин.

Едва ли има по-печеливша маркетинг стратегия за един писател от съавторство с личност, по-известна от самия него. За Джеймс Патерсън, с неговите над 380 милиона продадени книги и рекорд на „Гинес“ за най-много бестселъри на New York Times, това не е лесна задача. Самият той е бранд, особено в трилър жанра. При десетките заглавия, за които си е сътрудничил с други автори, Патерсън винаги е бил този, който привлича повечето от потенциалните читатели. Досега. 

Има причина на корицата на „Къде е президентът?“ (изд. Анишър) от Бил Клинтън и Джеймс Патерсън имената на авторите да са точно в тази последователност и тази причина далеч не се изчерпва с азбучния ред. Политически трилъри за американското правителство се пишат с десетки всяка година, обаче това е първият, който е написан не само за, но и от американски президент. Само това е достатъчно интересът към романа да е огромен. Очакванията също.

Ако не обръщаме внимание на големите букви на корицата, романът се чете като съвсем обичаен трилър. Съдбата на САЩ отново виси на косъм и единственият, който може да спаси страната, този път не е най-добрият агент на ЦРУ, ФБР, Тайните служби или Нюйоркската полиция, а самият президент – Джонатан Линкълн Дънкан. Класическата тиктакаща бомба е заменена от компютърен вирус, който заплашва да заличи цялата инфраструктура на Америка, а терористите, почти по подразбиране, са от Близкия Изток, въпреки че в случая нямат религиозни мотиви. Освен това има предател в Белия дом, а за да се усложят нещата максимално, се появява и наемна убийца от Източна Европа с безпогрешен мерник и афинитет към класическата музика.

Класика в жанра, както се казва. Всеки, който е прочел повече от два трилъра в живота си, ще разпознае стандартните клишета. Нито един герой не излиза от рамката си, лидерите на цели държави изглеждат безпомощни и дезориентирани, престъпниците с лекота успяват да надхитрят тайните служби. Напълно очаквано за американски трилър, руснаците са зли по природа. Започвам да се чудя дали в руските трилъри убийците и злодеите винаги са американци.

Но най-голямата пречка, която аз срещнах по страниците на „Къде е президентът?“, не беше липсата на изненади, а самият президент. Той е от онези главни герои, за които се надяваш да бъдат отвлечени или убити, та да може авторът да се фокусира върху далеч по-интригуващите второстепенни персонажи. Образът на Дънкан е изграден с толкова много директни и индиректни суперлативи, че Marvel биха могли да преговарят за правата да го изпратят да спаси Отмъстителите, и без това много им се насъбра в последния филм.

Бил Клинтън и Джеймс Патерсън (снимка: USA Today)

Ако ставаше дума за кой да е друг роман от автор, който няма нищо общо с Белия дом, Дънкан щеше да бъде просто скучно идеализиран главен герой в трилър, каквито всички сме срещали много пъти. Не са особено приятни, карат ни да въртим очи от досада, но не изнасят на гърба си абсолютно цялото впечатление от книгата. Случаят обаче не е такъв. Независимо колко голям или малък е реалният принос на Бил Клинтън за сюжета и героите, той е сложил името си като съавтор на целия роман. А да четеш описания за един съвършено добродетелен президент на САЩ, бил той и въображаем, написани от истински президент на САЩ, е не само досадно, но и нереалистично, и като цяло просто смехотворно. Липсва само съобщението „Всяка прилика с действителни лица е абсолютно, напълно, 100% случайна“, изписано в началото на всяка глава.

Политическите трилъри винаги са ме привличали заради високите залози – няма маловажно решение, всяко действие по високите етажи води до каскада от последици. Тук задкулисният поглед към интригите и дребнавите скандали в Сената и Белия дом вероятно е заслуга на Клинтън и скицира изключително тревожна, но и реалистична картина – хората, в чиито ръце е поверена съдбата на цяла нация, не се поколебават да поставят личните си интереси на първо място. За никого не е тайна, че политиката е игра и най-добрите играчи обикновено се водят от студената логика и дългосрочна стратегия, а не от възвишени цели и идеали.

Фокусът върху кибертероризма също е любопитен и абсолютно релевантен на съременния свят. Зловещото усещане, което трилърите обикновено носят, тук идва от осъзнаването колко зависим е животът ни от технологиите във всеки аспект и как това неизбежно ни поставя в уязвима позиция. Въпреки че изключително способна наемна убийца е по петите на президента, истинската заплаха идва от хакерите и техния вирус и за миг не остава съмнение, че те са лошите в историята.

Въпреки че действието е до голяма степен предвидимо, романът увлича и се чете бързо за обема си. Трябва да си призная, че не съм твърде запозната със стила на Патерсън, но в случая много ми напомни за екшън сериал, а кратките глави създават допълнителна динамика.

Ако беше излязъл през лятото, от „Къде е президентът?“ щеше да стане чудно четиво за плажа. От Showtime вече обявиха, че са закупили правата за телевизионната адаптация, и това може да е един от онези редки случаи, в които филмът или сериалът е по-сполучилив от книгата. Романът покрива всички критерии на масовия американски трилър, така че на заклетите почитатели на жанра може да им се стори повърхностен и леко скучноват. Същевременно обаче е съвсем подходящ за тези, които търсят неангажиращо четиво, а и феновете на Патерсън (пък и на Клинтън) със сигурност няма да го подминат.

Още мнения за романа може да прочетете при Хриси в Hrisilandia и при Христо в Книголандия.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!