fb
Ревюта

Революция и любов се вихрят в „Догодина в Хавана“

6 мин.

„Догодина в Хавана“ от Шанел Клийтън излезе на български език в края на 2018 г. под знака на издателство „Егмонт“. Интересът ми към нея обаче се породи от факта, че тя беше сред миналогодишните летни предложения на литературния клуб на актрисата Рийз Уидърспуун. За пореден път оставам очарована от книгите, които ми попадат в Instagram благодарение на @Reesesbookclubxhellosunshine.

Този роман е чудесен пример за историческа художествена литература с романтичен сюжет. Любим жанр за мен, както и за голяма част от нежната половина на човечеството. В интерес на истината смятам, че мъжете с романтично настроени души също не биха останали разочаровани. Все пак главната героиня е повече от впечатляваща. Не, не става въпрос за коя да е дама, въпреки че тук женските образи винаги са в центъра на събитията, а и са доста интересни сами по себе си. Говоря за Куба. За Хавана като родна майка и мащеха, център на обединени граждански идеи и революционни усилия, след които, за съжаление, остават попарените надежди на цял един народ. Народ, мечтал да се отърве от поредния тиранин, който е властвал над земята му, но само за да го замести с нов.

Най-голямата ирония на революцията е,че основната ѝ цел бе да изкорени капитализма, предприемачеството, а най-голямото ѝ постижение е издигането на друга порода кубински предприемачи. Черният пазар процъфтява.

Перото на Шанел Клийтън съумява да преплете нишките на миналото и настоящето умело и увлекателно чрез историите на двете разказвачки. Повествованието редува гледните точки на Елиса Перес и Марисол Ферера. Емоционалната им привързаност една към друга бе сред любимите ми елементи в книгата, тъй като имам щастието да знам колко важна и силна може да бъде връзката между баба и внучка. Историята на Елиса се развива малко преди и по време на Революцията – 1958-1959 г., а тази на Марисол – през 2016 г.

Елиса е дъщеря на един от захарните барони на Куба. Семейството ѝ е богато и привилегировано благодарение на тогавашния режим на Фулхенсио Батиста, ала и в него не всичко е перфектно. Освен сестрите си Елиса има и брат, за чието съществуване е длъжна да забрави. Щом се присъединява към момчетата от народа, към онези, готови да дадат живота си за една различна и най-вече свободна Куба, той застава срещу собственото си потекло, срещу собствената си фамилия, но най-вече срещу президента. Както, впрочем, е постъпил и самият Кастро. Само че неговата представа за свободна Куба явно безкрайно много се е отличавала от тази на момчетата, подкрепили Революцията.

След нощта на 31 декември 1958 г., когато Батиста бяга от Куба и я оставя в ръцете на Кастро, става ясно, че хора като семейство Перес – висшето кубинско общество – са не просто нежелани, но и в сериозна опасност. Затова бягат. Ето защо Марисол е израснала едва на няколко десетки километра от родната си страна, в която никога не е стъпвала, преди да ѝ се наложи да изпълни последната заръка на баба си – да разпръсне праха ѝ там, където Елиса е била родена и е обичала.

Смачкана от тежката загуба, една внучка за първи път се сблъсква с истината за Куба. Нейната Хавана по нищо не прилича на онази от изпълнените с любов и носталгия разкази на Елиса. Освен красотата, която няма как да му бъде отнета, това място не е запазило нито частичка от живота на баба ѝ. Ако по нейно време е имало богати и бедни кубинци, то днес има само от втория тип. В случай че сте посещавали Куба като туристическа дестинация, сигурно сте го забелязали. Преди тази книга да стигне до мен, бях чувала, че е хубаво туристите да си подготвят малки подаръчета за местните: запалки, химикалки, моливи – дребнички неща, каквито те не притежават. Чак когато прочетох „Догодина в Хавана“ започнах да проумявам и да усещам колко много означава това.

Шанел Клийтън (снимка: Chris Malpass)

Въпреки че напуска този свят на 25 ноември 2016 г., Кастро още не си е отишъл от Куба. И до днес народът на страната се бори ежедневно с живота, вместо да му се радва. Куба е една за посетителите, но съвсем различна за онези, които са предпочели да останат, когато Фидел е завзел цялата власт. Не че бедните са имали особен избор.

За страна, в която всички уж са равни, се забелязват огромни разлики между притежаващите малко и другите, дето имат още по-малко.

Този роман може да открадне не само вниманието, но и сърцето ви. Освен политически вълнения и любов към родината в „Догодина в Хавана“ ще откриете и романтични истории. Честно казано, аз бих определила като „истинска любов“ само тази на Елиса към нейния Пабло, защото драмата ѝ ми звучеше много по-автентична и обяснима през въпросната епоха, благодарение на което успя да ме докосна повече. Може би защото ми е трудно да приема, че обстоятелствата, повлияли на избора на Марисол, са валидни и през 2016-а. Връзката ѝ с Луис се разви доста по-бързо, отколкото допада на моя вкус, но любовните отношения на героите така или иначе не са толкова фокус, колкото фон за всичко останало.

Препоръчвам ви тази история, потопена в любов, или тази любов, потопена в историята на Кубинската революция – наречете я както предпочитате – с истинско нетърпение да я прочетете. Ако не знаете много за Куба, възползвайте се от тази приятна възможност да обогатите общата си култура.

П.П. Колкото и да ми допада българската корица, не мога да си кривя душата – оригиналната ми се струва сто пъти по-красива. Щях да се радвам, ако тя красеше и нашето издание.

Тук можете да прочетете ревюто на Хриси от „Hrisilandia“, тук ще откриете отзив на Ан Рангелова, а тук – мнение от Кая Димитрова.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]