„Всеки град има тайни. Само тук тайните си имат град.“
Филмовата адаптация на романа „Кутия за птици“ може и да събра над 45 млн. гледания в онлайн платформата Netflix само за седмица, но днес ние ще обърнем поглед към друга история, написана от Джош Малерман, която също заслужава внимание.
„Гоблин“ е една от последните книги, които издателство „Deja Book“ публикува, защото, както научихме неотдавна, основателите Христо Блажев и Благой Д. Иванов прекратяват дейността си поради желанието си да се фокусират върху други ангажименти. Колкото и да ни е мъчно, оставаме благодарни не само за книгите на Малерман, които те направиха достъпни за българския читател, но и за всички останали чудесни творби, излезли под логото на „Deja Book“. Но да се върнем към „Гоблин“ и Малерман.
Далеч преди написването на така харесваната от екипа ни „Кутия за птици“, както и последвалите я „Червеното пиано“ и „Къщата на езерното дъно“, Малерман създава няколко истории за мистериозно градче на име Гоблин. Там денят е по-къс с една минута заради загубен облог, непрестанно вали дъжд, а мъртъвците ги погребват прави. На всичкото отгоре се говори, че Северните гори са дом на Великите сови и на вещица, която може да пръсне сърцето ти само със шепот. Сюжетите в книгата са различни и на пръв поглед не се припокриват, но разказ след разказ четем за вече познати улици и хора и пъзелът някак се подрежда.
В предговора писателят Джеймс А. Мур определя прозата на Малерман като „фина и красноречива“. Няма как да не се съглася, защото Малерман наистина умее да гради напрежение, да пише леко, грациозно, мистериозно и интригуващо. Още първата история грабна вниманието ми и учести пулса ми. Загадъчна пратка трябва да бъде доставена от куриер, който не се е връщал в Гоблин от години. Какво ли ще стане, когато той наруши поставените му твърде странни условия? Типично за Малерман, краят остава отворен, но и загатва на какво се дължат всички последвали събития в градчето. Тази развръзка, или по-скоро липсата на такава, ме подразни, но продължих да чета с интерес и любопитство.
Следващият разказ – „Разфасованият мъж“, е историята на едно гоблинско приятелство, което прераства в брутална и извратена любовна история. Шантавият особняк „Камп“ с параноята му от призраци и опасността да умре от страх пък е стряскащо реален, но ми беше леко скучен въпреки брилянтния начин, по който авторът пресъздава мислите и фобиите на героя си.
Следва майсторски написаният „Честит рожден ден, ловецо!“, който се превърна в любимия ми разказ в „Гоблин“. Той най-накрая ни обяснява повече за Великите сови, както и защо тази птица се е превърнала в символ на градчето и е забранена за лов.
В „Престо“ отново четем увлекателна история – този път за магия и за най-добрия фокусник на света Римския император, чието шоу предстои да зарадва малки и големи и в Гоблин. Дали магията му е нечиста, както твърдят неговите съперници, предстои да разберете сами.
Джош Малерман (снимка: Matthew Lavere)
„Объркване в зоопарка“ завършва с шантав финал, типично в стила на Малерман. Не ми беше особено интересен, макар че не беше зле написан. „Плетищата“ ни разкрива легендата за странен лабиринт, който от години е основната атракция в Гоблин и околността. Досега изходът му не е бил откриван от никого освен от едно малко момиче. Показанията му пред прословутите гоблински полицаи се оказват по-страшни от видяното там…
Епилогът слага така бленувания завършек на историята с доставчика на пратки, както и на мистерията, обвила градчето.
„Гоблин“ със сигурност се различава от всички останали заглавия на Малерман. Талантът му да създава смахнати сюжети е безспорен, но книгата не успя да ме грабне съвсем, нито пък ми остави чак толкова положителни впечатления. Може би предпочитам по-пълнокръвните му романи и истории. Може би „Гоблин“ просто не успя да засити глада ми за наелектризираща разходка по ръба на пропастта, наречена Малерман. Или пък се бях настроила за нещо по-различно и останах малко разочарована.
Все пак в никакъв случай не съжалявам за прочита си, защото успях да видя Малерман в друга светлина. Със сигурност ще продължавам да чета и следващите му творби, като започна с „Ковчегът на Керъл“.
Прочетете ревютата ни за другите книги на Джош Малерман – „Кутия за птици“ (от Милена Петкова, Димитър Аврамов и Милена Трендафилова), „Къщата на езерното дъно“ и „Червеното пиано“.
Още ревюта за „Гоблин“ можете да прочетете в блоговете „Книголандия“, „Книжен Петър“ и „Books are Magic“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
