fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Зад завесите на интимното насилие в „Хотел Ирис“

6 мин.

Йоко Огава е сред най-интересните и силни женски гласове в съвременната японска литература. Автор на повече от 50 художествени и нехудожествени произведения, тя е носител на престижните литературни награди „Акутагава“ и „Танидзаки“, както и на American Book Award с последния си роман The Memory Police. Открих я като автор преди 5-6 години в преводи на английски език и бях дълбоко впечатлена от деликатния ѝ стил, от съзерцателния ѝ начин на бавно разказване, в течение на което детайлите сякаш се нанасят с фина четка, а зарядът на вътрешното психологическо напрежение се увеличава с всеки следващ пласт. От 2017 г. Йоко Огава се издава и на български език. Първо излезе очарователният и трогателен роман „Любимата формула на професора“, а в края на 2020 г. – доста по-мрачният и предизвикателен „Хотел Ирис“ (изд. „Колибри“, преводач: Маргарита Укегава).

Както подсказва заглавието, действието на романа е свързано с малък семеен хотел в неназовано градче на брега на морето. Претенциозното име само подчертава мизерията и евтината обстановка – в запуснатия двор не цъфтят цветя, дори буквата „р“ от надписа на табелата се е наклонила настрани, сякаш всеки момент ще изпадне, но никой не си прави труда да я поправи. Ежедневието на седемнайсетгодишната Мари е монотонно и скучно. Тя е напуснала училище по нареждане на майка си, за да ѝ помага с обслужването на гостите на хотела. Отношението на майка ѝ към нея е като към евтина работна ръка, а комплиментите, които Мари получава пред външни хора, са предназначени по-скоро да поддържат самочувствието на майката.

Всички тези възхвали, които отнасях от майка ми, не бяха израз на някаква дълбока обич към мен. Напротив, колкото повече говореше това и онова за мен, чувствах, че постепенно погрознявам, и беше непоносимо. Няма и миг, в който да съм се смятала за красива.

Йоко Огава
(снимка: pen-online.com)

Един инцидент в хотела между възрастен мъж и проститутка се врязва в съзнанието на момичето. Тя се чувства привлечена по необясним начин от мъжа и го проследява след случайна среща в града. Тайнственият непознат се оказва преводач, който живее сам на близкия остров. Носят се слухове, че преди години е убил жена си. Тези подозрения само засилват интереса ѝ, който не остава незабелязан. Мъжът плахо търси близост с нея чрез почтителни писма и тайни срещи. Но в момента, когато я завежда за първи път в дома си на острова, външното лустро на изискан и възпитан господин се трансформира по брутален начин. Мари бива подложена на изключително жестоко и изобретателно сексуално насилие.

Сцените, в които възрастният мъж дава воля на извратените си сексуални фантазии, определено извеждат читателя далеч отвъд зоната му на комфорт. Но не мога да не споделя възхищението си пред несъмненото майсторство на писателката да поднесе толкова смущаващи образи с такава чистота и изтънчено изящество. В миговете на пълно унижение момичето не пропуска да забележи книгите на руски език в библиотеката, идеално подравнените йероглифи в тетрадката на преводача или перфектно приготвения чай, който тъжно изстива в чашите.

С покъртителна сила на въздействие Огава успява да предаде безкрайно противоречивата смесица от чувства на главната героиня – страданието, причинено от униженията и потъпкването на човешкото ѝ достойнство, и заедно с това пробуждането на еротичната наслада у девойката. Моралната оценка тук не е водеща, целта на автора е друга. Писателката се интересува от психологическата мотивация у една съвсем млада жена да се отдаде на такава омърсяваща душата ѝ връзка. Тя изследва във възможно най-голяма дълбочина фините връзки между жертвата и насилника, подсказвайки на читателя, че човешката природа е неизмеримо по-сложна от простите морални етикети.

До края на романа не преставаме да си задаваме въпроса как е възможно Мари доброволно да продължава да се среща с мъжа, който очевидно е със разстроена сексуалност и психика. Не само това –  тя изпитва необходимост от тези срещи, от необикновено силните емоции, които ѝ доставят садистичните му действия. Можем само да гадаем, че пренебрегваното момиче, лишено от родителска обич и грижа, копнее всъщност да бъде видяна, забелязана, макар и през призмата на насилието. След всяка среща тя губи частица от своята идентичност, докато достига един праг на безчувственост, на който е готова да бъде обезобразена завинаги и дори да умре, удовлетворявайки перверзните желания на своя мъчител.

 – Съжалявам… – съумях най-сетне да отроня, преодолявайки пронизващата болка. – Съжалявам… прости ми.

От малка не спирах да повтарям на майка ми тези думи. Дори не разбирах какво точно означава да ти простят, но ги произнасях, извисявайки глас, сякаш стенех. Едва сега проумявах смисъла им. От дъното на сърцето си исках да ми бъде простено.

– Моля те. Прости ми. Повече няма да треперя толкова силно. Ще бъда послушна.

Историята завършва привидно благополучно за момичето, което накрая бива отделено от своя любовник чрез намесата на силите на реда, но това не ѝ носи облекчение, а читателят остава с горчивия привкус на нейната тъга и чувството ѝ за безвъзвратна загуба.

Осъзнавам, че сюжетът на „Хотел Ирис“ звучи доста смущаващо, но романът ни предлага добра възможност да погледнем към една болезнено актуална тема през призмата на далечна за нас култура. Към това добавям и прекрасния превод на Маргарита Укегава, който е достоен за висотата на прозата на тази изключително интересна писателка. Оставам в нетърпеливо очакване на следващите преводи на нейните романи, които, надявам се, издателство „Колибри“ планира за българските читатели.

Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q1 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

Прочетете и ревюто за „Любимата формула на професора“ на Диляна тук.

[ + ]