Романът „Кралица на четири кралства” разказва епичната, разтърсваща история на английското нашествие във Франция през XV-ти век. Тогава една деветнайсетгодишна принцеса, родена в Арагон, встъпва в династичен
брак с херцога на Анжу. Целта на този съюз е да прекрати постоянните вражди между двете династии за арагонския престол. Но бракът по сметка изненадващо поставя началото на една голяма любов, а появата на Йоланда Арагонска неочаквано спасява загиващата Франция.
Прочетете откъс от „Кралица на четири кралства”, представен от изд. „Еднорог“:
Йоланда с изненада открива, че почти се бои да види Шарл в собствения му двор. Чувала е толкова много противоречиви разкази за него ‒ дали ще е променен? Дали предишната непринуденост в отношенията помежду им ще се запази? Ролята ѝ в живота на Шарл винаги е била една и съща ‒ да го подкрепя, насърчава, съветва, и да използва властта, връзките и богатството си в негова полза, оставайки същевременно в сенките, колкото е възможно по-незабележима. Дали той ще си спомни това, дали все още ще бъде способна да му влияе? Освен това всичко не е толкова просто ‒ нещата не са само черни и бели ‒ има още сиви места, които ще трябва да наблюдава, а после да прецени как най-добре да използва влиянието, което все още има, за да се погрижи той да бъде заобиколен от подходящи придворни. Често ѝ се иска да бе дошъл при нея в по-ранна възраст, да бе могъл да избегне ранното си детство ‒ и всички съпътстващи го ужаси ‒ в двора на родителите си.
Дофинът е уредил прием за нея и я посреща, както винаги с дълбок поклон в знак на почит към сана ѝ на кралица. Тя забелязва с удоволствие, че той изглежда много по-зрял и по-елегантен, по-уверен и сигурен. И тя ще намери време внимателно да проучи ума му и да открие как е узрял той.
‒ Нравят ли ви се покоите ви, добра майко? Имате ли всичко необходимо? ‒ пита той неспокойно: това е първият път, в който тя му гостува. Тя го потупва одобрително по ръката и го поглежда усмихнато в очите:
‒ Наистина, скъпи Шарл, всичко е съвършено. Сега нека се запозная с гостите ти.
Той я развежда из компанията, като спира най-напред пред архиепископа на Бурж и група духовници. Нужни са ѝ броени секунди да осъзнае, че има срещу себе си благоразумен и практичен човек. Друг, който я впечатлява, е кметът на града ‒ а също и старшите общински съветници, правниците и деловите мъже. Подготвила се е добре и знае, че Бурж е процъфтяващ град благодарение на отличното управление на съществените природни богатства в района от хората, назначени от покойния херцог на Бери. Виждайки, че Шарл е в свои води в обществото на тези изтъкнати и достойни хора, тя е доволна.
После той я представя на един мъж в средата на трийсетте, чието лице приковава вниманието ѝ ‒ с изваяни, но не аристократични черти, с волева челюст и изящен, прав нос. Повечето хора, които ѝ биват представяни, се покланят и държат очите си сведени. Неговите очи срещат нейните, но не с арогантно изражение ‒ той изглежда любопитен и въпреки това почтителен, сякаш прави бърза преценка, преди да се поклони. Усмивката му разкрива равни зъби, а маниерът му е прям, без опит да очарова ‒ и поради това, още по-очарователен. Името му е Жак Кьор, той е заможен търговец в града.
‒ Мадам, ваше величество, за мен е чест да ви бъда представен. Чувал съм много за мъдростта и способностите ви, най-вече в Прованс ‒ казва той тихо, а после обяснява: ‒ Използвам вашето пристанище Марсилия за корабите си.
Шарл добавя:
‒ Мадам, този прекрасен човек ми помогна много през първата ми година в моята нова провинция. Предлагам да го запомните добре ‒ имам големи надежди за нашето сътрудничество ‒ и тя наистина е впечатлена. Жак Кьор има вида на човек, който знае много, и то от личен опит. Освен това тя забелязва, че той показва еднакво уважение към сана на Шарл и към нейния. Да, той би могъл да бъде изключително полезен на дофина.
Докато се движи сред поканените, тя е нащрек за другите, по чиито лица може да разчете, че са от типа себични млади и състоятелни мъже, каквито е срещала в различни кралски дворове: неизменно привлекателни, забавни, млади мъже, чийто ум е настроен да обслужва принципите им, като през цялото време проучват как могат да извлекат някаква облага. Вижда няколко такива в стаята, докато Шарл представя гостите си, и пожелава да се срещне с всеки от тях, макар тя да е наясно, че той би предпочел да остане с „изтъкнатите и достойните“.
Шарл е млад и тя не вярва, че вече е развил онова качество, изключително нужно за успеха на един монарх ‒ умението да разчита сърцата и умовете. Той трябва да се научи да преценява истинските амбиции и мотиви, които движат по-опитните и лесно всяват поквара сред придворните. Неминуемо онези, които го забавляват най-много, са най-лошите. Особено впечатление са ѝ направили някои хора от компанията на Шарл, като Пиер дьо Жиак, по-възрастен, но все още привлекателен и с онова равнодушно излъчване на изтънчен светски човек, Жорж дьо ла Тремой, още един умел ласкател, нито физически привлекателен, нито властен ‒ и въпреки това тя вижда, че той притежава изключително очарователни маниери въпреки грубоватия си вид; Жан дьо Луве, още един чаровник, чиито очи издават непочтеността му, особено като се вземе предвид, че е привърженик на Бургундския херцог. Тя е чула как при споменаването на името му един-двама души си поемат въздух през зъби и се е запитала… Има и други, но от тези тримата се бои най-много заради алчността и лукавството, които може да прочете в очите им.
Излязла изпод перото на принцесата на Кент, самата тя потомка на кралица Йоланда Арагонска, книгата е още едно доказателство как една интелигентна, смела и обаятелна жена успява да ръководи мъжете още дори в тъмното Средновековие.
Нейно Кралско Височество принцесата на Кент, съпруга на Майкъл, принц на Кент, произхожда по майчина и бащина линия от стари европейски аристократични фамилии. Произходът ѝ е отлична основа за нейните бестселъри с историческа тематика, превеждани по целия свят. Написаната от нея биография на Диан дьо Поатие печели през 2005 година престижната френска награда за историческа литература “При Л’Истоар”. Принцът и принцесата на Кент живеят в двореца
Кенсингтън в Лондон.