Джон Грийн, авторът с 5 млн. последователи в Twittеr, коментира пред The Guardian своя дългоочакван седми роман Turtles All the Way Down:
[…] най-личен в смисъла, че не съм загърбил напълно описаното в него. Обсесивно-компулсивното разстройство, което имам, е неизменна част от моя живот и предполагам, че така ще бъде до края му.
Проблемът с обсесивните мисли е част от ежедневието на Грийн още от детството му. Самият той споделя, че дълго време му е било трудно да говори за състоянието си и е изпитвал срам. До голяма степен решението му да разкаже за него в романите си се дължи на желанието:
[…] да намеря някаква форма на изразяване, която да изтръгне това от мен и да ми позволи да го погледна отстрани.
Аза (или Холмси, както я нарича най-добрата й приятелка Дейзи) е разказвачката в Turtles All the Way Down. Романът започва със сцена, в която момичето чува за обявена награда от 100 хиляди долара за информация относно изчезналия милиардер Ръсел Пикет. Оказва се, че Аза е познавала сина му Дейвис, защото и двамата са посещавали „Тъжният лагер“ – място, където изпращат деца, загубили родителите си, по едно и също време. Дейзи убеждава Аза, че заедно ще успеят да издирят Пикет и така ще спечелят наградата. Приключението на псевдодетективите започва с едно старо кану и гребане по реката, стигаща до имението на Пикет.
Макар че действието се развива от гледната точка на Аза, обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е само една от темите. Книгата разказва още за нарастващата слава на Дейзи като автор на фен фикшън на „Междузвездни войни“, решението на Пикет да остави наследството си на домашния си любимец туатара (вид влечуго, приличащо на древен гущер) и, разбира се, за романтиката, приятелството и перипетиите в гимназията.
Кадър от филма „Вината в нашите звезди“
Въпреки главозамайващия успех на „Вината в нашите звезди“ отпреди пет години (23 млн. продадени копия, изключително успешна филмова адаптация и включване на Грийн в Топ 100 на най-влиятелните личности според Times) младият писател все още е крайно неуверен в себе си. За работата по последния си роман той споделя:
През цялото време си мислех: „Нямам представа как се пише книга“. С всяка следваща трябва да го откривам наново. Много се страхувах да пиша заради сянката на предишния успех. Изключително се притеснявах как ще се приеме следващият ми роман.
Очевидно единственият несигурен в успеха на Джон Грийн е самият той. Милионите му почитатели „подпалиха“ социалните мрежи и книжните блогове в очакване на Turtles All the Way Down. Наскоро Калояна Славова емоционално разказа пред „Аз чета“ за личните си преживявания от предпремиерата в Ню Йорк.
Повечето главни герои на Грийн са тинейджъри – млади, умни, дори зубъри, оригинални и чаровни като самия него. Към момента той няма желание да пише романи за възрастни:
Най-силно ме вълнува емоционалното преживяване, което представлява тийнейджърството, и как самите тинейджъри се отнасят към него с ирония.
Днес, на 40 години, женен и с две деца, Грийн си спомня за своя тийн период като силно емоционален и достатъчно наситен, че да вдъхновява творбите му.
Джон и Ханк Грийн (снимка: Mashable)
Освен с писане обаче Джон Грийн се занимава и с други значими проекти. През 2007 г. заедно с брат си Ханк основават You Tube канала vlogbrothers, който в крайна сметка превръща Джон в писателя с най-много последователи в глобалната мрежа днес. Идеята е проста – двамата си изпращат един на друг видеа, в които говорят по всякакви теми, от прически, през книги, до международна политика. Едно от видеата започва така: „Добро утро, Ханк. Петък, 26 октомври. Днес мисля да обсъдя политическата ситуация в Непал, като междувременно изям пет листове от руло тоалетна хартия“. Двамата създава над 1000 от тях, гледани повече от 600 млн. пъти.
След като виждат какъв небивал интерес предизвиква размяната на шантавите клипове, братята решават да използват влогърската си слава за благородни каузи. Така се появява движението Project for Awesome, в което хиляди хора публикуват видеа, събиращи милиони за дарения. През 2012 г. пък братята стартират друга онлайн инициатива – Crash Course, този път с образователна насоченост.
Предпочитам да не мисля за себе си само като за писател, защото е стресиращо. Все още не отговарям, че съм автор, на хората, с които се срещам. По-скоро им казвам, че правя образователни видеа, което е самата истина, а и в 99% от случаите прекратява разговора.
Въпреки че е обожаван от милиони читатели по цял свят, Джон Грийн търпи сериозна критика в литературните кръгове. Обвиняван е например, че героите в романите му са нереалистично интелигентни за крехката си възраст. В отговор писателят споделя убеждението си, че тинейджърите са умни и ние, възрастните, се проваляме в задачата си да ги чуем и да ги приемем насериозно. Ето как романът Turtles All the Way Down се явява като своеобразен отговор на критиците.
Не пропускайте ревюто на Цвети за Turtles All the Way Down тук. Разберете какви истории разказват за „Вината в нашите звезди“ Габи, Лора, Бела и Димитър. Ако решите да се разходите из „Хартиени градове“, може да го направите тук, тук и тук. Повече за „Къде си, Аляска?“ може да научите от Димитър и Габи. За „Множество Катрини“ може да прочетете тук и тук. Цвети ще ви разкаже за „Сняг вали“ и „Уил Грейсън, Уил Грейсън“, за която впечатления споделя и Димитър.
Вижте какво разказва самият Джон Грийн за обсесивно-компулсивното си разстройство:
