Десислава Чучулайн е мениджър „Корпоративни комуникации“ във Fibank. Завършила е бакалавър „Връзки с обществеността“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура „Маркетинг“ в УНСС. Работила е по създаването и реализирането на маркетингови и комуникационни стратегии на световни и български брандове. През последните шест години е част от екипа „Корпоративни комуникации“ във Fibank, където отговаря за дигиталните комуникации на банката. Сред хобитата на Деси са рисуването, четенето, творческо писането, разходките сред природата. Ето какво сподели тя пред екипа на „Аз чета: „През този месец се сбъдна една от моите детски мечти – появи се моят първи роман „12 часа преди Коледа“, издаван от Orange Books. В началото на декември предстои официалната премиера на книгата и всеки, който обича топлите и магични коледни истории, е добре дошъл.“
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Няма конкретна книга, която мога да посоча. Но със сигурност това, че вечер заспивах с приказка, прочетена от майка ми, предопредели целия ми живот. Още на пет се научих да чета и като малка (първи-втори клас) имах най-голям интерес към книгите „за големи“, без картинки, които ми бяха забранени. В различните ми периоди съм имала любими автори, които са оставили отпечатък в съзнанието ми. На около 7-8 години това беше Андерсен, след това Джоан Роулинг с Хари Потър, после Толкин първо с „Властелинът на пръстените“ и необятният Тери Пратчет с поредицата „Светът на Диска“. Може да се каже, че Хари Потър отвори вратите на фентъзито пред мен.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не обичам да похапвам, докато чета.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай или вода, може и горещ шоколад.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
От дете пазя много книгите си. Ако нещо много ми е допаднало като откъс, го снимам с телефона и си го запазвам, или го записвам в тефтера ми с идеи.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Най-често помня страницата, до която съм стигнала, и не отбелязвам с нищо.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Обожавам фентъзи и фантастика, но също така и книги за астрофизика, изкуство, психология…
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
И трите. Смятам, че когато една история е наистина добра, е без значение кой от форматите на поднасяне ще избера. Когато съм вкъщи, чета по-скоро хартиени издания, когато съм на почивка или в командировка, си взимам четеца, а аудиокнигите са идеални на път към работата.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ежедневието ми е доста динамично и често ми се налага да спра по средата на някоя страница в книгата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Доста голям инат съм и трудно изоставям книга, която съм решила да чета. Имам все пак няколко случая на незавършени книги, но мисля, че просто не съм уцелила правилния момент и след време ще прочета и тях.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Зависи какво ще определя като „дразнещо“ в героите. Ако не са изградени плътно и има пропуски в описанието им и действията им, някакви скучни диалози… вероятно няма да ми допадне книгата.
Какво четеш в момента?
Както винаги, чета няколко книги едновременно: „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд, „Физика на невъзможното“ на Мичио Каку, „Еволюция на всичко“ на Мат Ридли и поредицата за Хари Потър, която препрочитам за пореден път, в този случай на английски.
Коя е последната книга, която си купи?
Последната книга, която купих преди броени дни, е английско издание на историите на зайчето Питър, писани обаче от актрисата Ема Томпсън, която се вдъхновява от Беатрикс Потър и продължава да пише истории за известното зайче. С Боби – моят четиригодишен син, открихме сезона на коледните приказки за „Лека нощ“ и една от книгите, които четем заедно, е The Christmas Tale of Peter Rabbit.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Почти винаги чета по две или повече едновременно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Всяко свободно време е подходящо за четене.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Това дали са поредица, или самостоятелни не влияе на избора ми.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не мисля, по-скоро, когато избирам книга за подарък, го правя спрямо човека.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Не съм педантична в такава степен при подредбата на книги. По-скоро условно ги деля по жанрове и на такива, които съм прочела, и други, които ми предстои да прочета.
Снимки: Невена Златарева, Nev`Z Photography
