Десислава Пеева е сред младите, четящи хора, които могат да говорят разпалено за книги с часове. Родена е във Варна, дипломиран италианист е в Нов български университет, а в момента следва магистърска програма в Софийския университет – Преводач-редактор. В последните пет години професиналната ѝ реализация е свързана с нуждите на италианския бизнес в България. Истинската ѝ страст остават езикът и любовта към всичко, свързано с него! Преподавателската дейност е нещо, което силно я зарежда, а преводаческата – мечтата, към която се надява някой ден ще се докосне.
Казва: „Освен езици и книги, душата ми обожава да плете, да чете за изкуство (оп! това пак е книжна страст) и да се радва на семейството си, към което съвсем скоро се присъедини едно малко слънце!“
Каним ви да надникнете в книжния свят на Деси.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Като ученичка отговорът за мен бе абсолютно категоричен – „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Това бе първото истински разтърсващо света ми произведение. Е, може би и защото бях в 9-и клас. А на тази възраст е все още сравнително лесно представите ни да претърпяват криза на съществуването си. С какво ме промени обаче? Ще прозвучи безкрайно клиширано, но едва в този момент (не зная всъщност рано или късно е било) си дадох сметка, че не всичко в живота е черно и бяло. И до днес се боря с това да го приема, вечно стигайки до същия урок, който животът не спира да ми поднася. Нищо не е само такова, каквото изглежда. И светът далеч не е само нашата гледна точка. Лудост пълна, но факт.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Категорично не! Колкото и романтично да ми звучи следната картинка – навън вали, аз стоя сгушена до прозореца, може би с наметнато одеяло или пък не, а до мен… черен шоколад! Ммм! Не ме разбирайте погрешно – обичам шоколад, даже много. Но докато чета, просто не се сещам за нищо такова. Което е и добър признак за интереса ми към четивото.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не съм светица. Може да не похапвам, но от вода не се лишавам. Да не забравяме колко е важно да се хидратираме (най-вече за мен се отнася това!)! Чай или кафе… по-скоро не.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да драскам… – трудно. Да не кажа невъзможно. Но когато ми хареса момент от книгата, обикновено си го снимам. Честно казано обаче рядко ги препрочитам. Запомням книгата не с конкретни редове (що се отнася до прозата), а с цялостното усещане, което ми е донесла.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител! Ако нямам наличен под ръка, без свян вербувам първата визитка или обикновена хартийка, която ми е пред очите.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
С времето и двете. Но не крия, че художествената е моята слабост.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Винаги предпочитам хартиеното издание, колкото и старомодно да е това. Но предвид натовареното ни ежедневие, електронните книги бързо намериха своето място и в моята раничка. Аудиокнигите пък са най-рядко изпозлваният източник в моя живот, към момента най-вече в колата на път за някъде слушаме цялото семейство. Но пък това ни е и времето за музика, затова мисля, че те тепърва ще си намерят приложение и в нашия дом.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако винаги зависи от мен – да. Държа да си дочета. А и допреди да се появи малкото човече, ми се получаваше. Напоследък обаче се научих, че и с прекъсвания пак се живеело (разбирайте – чете 😊).
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
О, да! Както безброй много други хора, аз също си давам сметка за всички красиви и стойностни книги, които чакат някъде там, за да бъдат прочетени. Ако нещо не ми хареса, не се мъча. В крайна сметка чета за удоволствие, а не на килограм.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Опитвам се да се сетя за пример, но в момента не изниква в съзнанието ми такава, чиито герои толкова да са ме подразнили. Може би защото винаги се опитвам да им вляза в главите и да се поставя на тяхно място, да ги разбера. А правейки го, намирам по нещичко хубаво в тях и ги заобичвам. В този ред на мисли, не е изключено и да се нереди сред любимите ми книги едно такова произведение.
Какво четеш в момента?
Хахах, след всичко сериозно, което изписах, си признавам, че на 26-годишна възраст чета поредицата за деца на невероятната Катя Антонова с главни герои феята Ванилия и малкото момче Филип.🙂 В момента довършвам „Агент Ванилия в мисия „Горска ягода“.
Коя е последната книга, която си купи?
О, много са. За радост на издатествата съм от онези мили хора, на които не е никак трудно да се продават книги. И все пак, тази сутрин пристигна дългочаканата (цели 2 седмици) „Кестеновия човек“.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги съм четяла по няколко заглавия едновременно, но напоследък имам голям късмет. Последните може би 10-15 книги така силно ме грабват и увличат, че е немислимо да забавя четенето им, нареждайки още книги на нощното шкафче.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Там, където светлината е най-добра. Това е единственият ми „каприз“ по време на четене. Разбира се, мечтая си за книжен кът един ден, в който да не мисля за светлината (тъй като ще е до прозореца), а само за това удобна ли е лежанката. В кръга на шегата е това…, илк пък не.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. Стига историята да е добра, форматът ѝ не би ме ограничил по никакъв начин.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
С годините няколко имена са ми влезли под кожата, но да ги изброя би омаловажило, според мен, всички онези, които не са ме докоснали дълбоко, но все пак са спомогнали за формирането на известен вкус у мен. И въпреки това, не мога да не спомена Димитър Димов, който е може би любимият ми български автор! Бих добавила и едно откритие за мен от последния месец, което несъмнено ще препоръчвам тепърва на приятели – „Ангелски езици“ на Димитър Динев.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Първо ги рязделям на българска и преводна литература, а след това по епохи. А всички нехудожествени произведения в моята библиотека, те не са ужасно много, стоят отделно.
Снимка:
