Журналист по професия и призвание, в момента Диана Радева е водеща на сутрешния блок „Добро утро, Европа“ по Евронюз България в събота и неделя. Споделя, че е щастлива, защото постоянно общува с хора и е част от процеса на правене на новини. Освен това е майка и запален събирач на истории за хора и пътешествия. Приблизително веднъж месечно е „Приказен четец“ в детската градина на дъщеря ѝ – роля, която споделя с всички родители от групата. Вижте какво споделя за книгите и авторите, оформили читателския ѝ вкус.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много са книгите, които са променили нещо в живота ми. Със сигурност част от тях са „Малкият принц“ на Екзюпери, „Бесове“ на Достоевски, „Човек на име Уве“ на Бакман, „Изворът“ на Айн Ранд, „1984“ на Оруел, „Алексис Зорбас“ на Казандзакис, „Живот в скалите“ на Мария Лалева. Според мен всяка хубава книга ни променя – може би това е причината толкова да обичам книги.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Винаги подчертавам, слагам удивителни, звездички и какво ли не. Мисля, че създадох този навик покрай лекциите в университета и така си остана. Преди това изобщо не можех да си представя, че мога да драскам по книга. Толкова много подчертавам, че после ми е неудобно да дам книгата на някой друг да я чете.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
„Научи се да се огъваш като върбова пръчка – без да се пречупваш“ – мисля, че това беше някаква източна мъдрост, която прочетох още като дете. И до днес си я повтарям, защото винаги съм била изключително непримирима и това рядко ми е донасяло позитиви…
И, като продължение, една мисъл на Марк Твен: „Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Малките хора винаги правят това, а истински великите хора ви карат да се чувствате така, сякаш вие също можете да станете велики“.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Обичам и двете. Зависи от настроението и от конкретната книга.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Обожавам поезията. Когато бях малка, майка ми четеше различни стихосбирки и предполагам, че така е започнало всичко. Уважавам много хората, които владеят този „висш пилотаж“ в писането. Харесвам Атанас Далчев, Валери Петров, Яворов, Пенчо Славейков, Дебелянов.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Честно казано, винаги предпочитам първо да прочета книгата и едва след това да гледам филма. Преди време изгледах „Изворът“ по Айн Ранд от 1949 г. – беше интересно, но не колкото в книгата.
Харесах обаче и двете екранизации на „Човек на име Уве“ – шведската и американската. И двете бяха прекрасни! Плаках през по-голяма част от времето.
С кой писател би се запознал на живо?
Много са, но може би бих избрала Хемингуей и Никос Казандзакис.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Любими са ми хартиените книги. Опитах с електронните, но ми се вижда неподредено и нелогично – просто не успявам да чета книга от екрана, губя интерес. С аудиокнигите си „паснахме“, а и много обичам да слушам книги, които още не са преведени у нас или просто, за да ги слушам на чужд език.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Не мога да спра по всяко време. Задължително трябва да прочета главата докрай – няма как иначе!
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Съмнявам се. Бих прочела такава книга на инат, за да видя как се развиват събитията, но не вярвам да ми стане любима, но кой знае…
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента чета „Керван за гарвани“ на Емине Садкъ – бих я препоръчала на всички, изключително различен и интригуващ разказ, с отношение към историята, образите, езика, музиката… А с дъщеря ми четем „Феята от захарницата“. Честно казано, Марина все още няма 5 и е малко рано за тази книжка, но толкова много ни харесва и на двете, че продължаваме. Между другото, Катя Антонова е великолепна, както и всички нейни книги, които сме чели до момента. Както и Мария Донева – в градината прочетохме „Мишките отиват на опера“ и децата много я харесаха.
Коя е последната книга, която си купи?
„Геномът“ на Мат Ридли – темата за това как ни определят гените и какво можем да постигнем отвъд тях винаги ми е била интересна. Освен това получих специална препоръка за тази книга от доц. Венета Георгиева, която е специалист в областта на генетиката. Купих си и „Възхвала на провинцията“ на Александър Секулов, но още не съм я дочела.
С коя книга би казал „обичам те“?
„Гладни сърца“ на Веселина Седларска – тя е великолепен разказвач, с толкова изострено чувство за красотата на българския език. Никога няма да забравя колко много се притеснявах преди първия ни разговор в ефир, на всичкото отгоре дистанционен заради пандемията, а тя се оказа един от най-сърдечните и търпеливи събеседници, които биха могли да съществуват.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги чета по няколко книги, дори по време на отпуска или пътуване. Имам си книга за различно настроение и различен момент от деня. Не си представям, че мога да чета само една. Случва се дори да си почивам като слушам аудиокнига, докато съм в градския транспорт. Всъщност за мен това е най-приятният начин за пътуване.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Вкъщи има книги буквално навсякъде и е малко трудно да говоря за организация, но най-любимите ми към момента книги са на „почетно място“ в библиотеката в хола. И обикновено са по автори. Детските книги, част от които са и от моето детство, са в детската стая. Имам и книги по шкафовете в различните стаи.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Малкият принц“.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
