Ако психологията е сред сферите ви на интерес или темите за осиновяването и взаимоотношенията родители-дете са важни за вас, то най-вероятно познавате днешната ни гостенка. Дора Прангаджийска е психотерапевт, психолог и преподавател. Автор е на книгите „Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката“ и „Не за всичко са виновни родителите ни“. Основател е на Психотерапевтичен и обучителен център АЛМА, а в YouTube канала ѝ можете да откриете редица видеа по теми, които на достъпен език разглеждат различни поведения, травми и възможните подходи спрямо тях.
Отскоро заедно с основателката на блога „Достатъчно“ Бела Чолакова стартираха поредицата от видеа „Почти терапия“, в която говорят по теми, свързани с психология и психотерапия.
Вижте какво сподели с нас Дора за ролята на книгите и четенето в живота ѝ.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
В различни етапи от живота си съм имала силно въздействие от различни книги. В един период бях много увлечена от магическия реализъм. „Сто години самота“ ми е любима, дори фаворит и до днес. Харесвам романите на Исабел Алиенде и Марио Варгас Льоса.
В един трансформиращ за мен етап от живота ми, още преди да се занимавам с психология и терапия, попаднах на „Вяра имам“ на Мадлен Алгафари. В началото на 2000 година в България почти не се говореше за психотерапия, нямаше книги за личностно развитие и усъвършенстване и тази книга преобърна света ми. Не само четях и препрочитах всичко, а започнах лична терапия при Мадлен, след това завърших психотерапия и днес това е професията ми, а Мадлен е един от най-близките ми приятели и ментори.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
По-голямата част от книгите които чета са почти учебници по психотерапия. С цялото си уважение към тях отбелязвам важни за мен неща с молив, слагам цветни листчета и тези книги са винаги на разположение в кабинета ми за нещо, което ми е много важно в момента или пък докато пиша аз самата и ми е нужно припомняне. Когато чета художествена литература обаче се отнасям с голямо внимание към книгата. Не само не отбелязвам, а я оставям във вид все едно не е докосната.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Ох, толкова много важни за мен и клиентите ми цитати имам, че вече не знам точно къде са прочетени . Един от любимите ми е на Ницше: Няма реалност. Има интерпретация. или от „Болестта като път“ на Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке: На една врата винаги пише Вход и Изход, зависи откъде я гледаме.
Последната книга, която прочетох – „Дарът“ на Едит Егер, е пълна с важни цитати и един от тях е: Животът – дори с неизбежната травма, болка, скръб, нещастие и смърт – е дар. Дар, който саботираме, когато се затваряме в страховете си. Да честваш дара на живота, означава да откриваш дара във всичко, което се случва, дори в трудните моменти, когато не сме сигурни дали ще оцелеем. Да празнуваш живота, точка. Да живееш с наслада, любов и страст.“
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
И двете, но художествена чета май само лятото, когато поне месец се откъсвам изцяло и съзнателно от психотерапията. През годината си набелязвам книги, които да прочета – нещо като ученически списък с книги за лятото :) и тогава ги поглъщам, защото знам, че през годината основното четене и слушане е свързано с психотерапия, а там наистина е нужно човек да чете постоянно.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Последните години почти не заема. Тъжно, но романтичката в мен като че ли си отиде или поне временно. Преди доста години дори пишех стихове и мечтаех да го правя винаги. Тогава четях Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, знаех много стихове наизуст но сега рационалната част в мен като че ли е заела цялото пространство. Но във времето кой знае… мога да се върна отново към поезията.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Една от много добрите според мен екранизации и театрални постановки по книга е „Полет над кукувиче гнездо“. Любими са ми и книгата, и филмът на режисьора Милош Форман с участието на Джак Никълсън и театралната постановка в Народния театър с Деян Донков и Иван Бърнев. Гледала съм я поне пет пъти и всеки път излизах препълнена с емоции и удоволствие от актьорската игра.
С кой писател би се запознал на живо?
Не знам дали искам да се запознавам на живо. През книгата общуването с писателя е различно. Изграждаш си представа за него, като и за образите. Като че ли бих искала да запазя тези представи, които създават книгите. Понякога разминаването между представата и реалността е разочароващо, а смятам, че това, което писателят е оставил върху белия лист, е достатъчно.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Категорично хартиени. Напоследък слушам и много лекции, но към аудиокнигите все още имам някаква съпротива. То е като с личността на писателя. Докато чета, оживява гласът на героите, интонацията, тембърът и това е част от общуването с книгата. Мисля, че аудиокнигите отнемат точно тази интимност. Хубаво ми е и когато държа книгата в ръцете си, когато я прелиствам, когато я затварям… Това всичко е част от удоволствието на четенето и не искам да си го отнемам.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Да, обикновено чета главата докрай. Или пък спирам там, където има пространство за размисъл. Една книга не е само нещо обогатяващо за мен самата, а и уважение към автора. Всяка глава е един процес, в който има начало, развитие на идея и затваряне. И авторът е искал да предаде това. Затова и го следвам. Така се усещам не само в моя процес на възприемане, а и в неговия – на пресъздаване.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
В момента дори не ми идва наум дразнещ персонаж. Но дори и да има, то е основен провокатор за развоя на книгата обикновено. Както е и в живота. Хората, които най-много ни дразнят, са повод за най-голямото ни разширяване и разгръщане на себе си. Вместо да ги отхвърляме, критикуваме или осъждаме, можем да се запитаме „Каква част в мен докосва този човек?“ Нещо, което ни дразни отвън, обикновено е нещо, което не сме приели в нас самите и е добре да го видим. Можем да го правим дори през книгите, които четем.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Чета „Изборът“ на Едит Егер. Преди малко цитирах другата ѝ книга – „Дарът“. Авторката е оцеляла в Аушвиц, когато е била още момиче. След това става клиничен психолог и вдъхновява хората през историята си и нагласата към живота. Много ме вдъхновяват хора, преминали през трудности и съхранили желанието си за живот. Хора, които не остават в позицията на жертва, а избират да открият ресурсите на това, което са преживели и да продължат.
Коя е последната книга, която си купи?
Книгите на Джордан Питърсън. Той е един от най-влиятелните хора днес и искам да познавам идеите му.
С коя книга би казал „обичам те“?
Ох, това също много се промени във времето. Преди години олицетворение на „обичам те“ за мен беше любовта на Фани Хорн от „Осъдени души“. Днес си давам сметка колко убийствена е тази любов. Не знам коя е книгата, но със сигурност би била такава, в която любовта е градивна за всеки един от двамата. Книга, в която казвам „обичам те“, но преди това казвам „обичам се“.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да чета само по една книга. Така се потапям изцяло в нея и се свързвам не само със сюжета и съдържанието, а с цялата енергия на героите и автора. Когато е художествена литература, го правя. Когато е психологическа, също го предпочитам, но постоянно се появява нещо много важно, което трябва да прочета и винаги имам поне по пет натрупани книги, които чета едновременно.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
От психологическата литература „Човекът в търсене на смисъл“ за мен е библия. Всички книги на Ървин Ялом също.
От художествената литература напоследък Фредрик Бакман много ми допадна и го препоръчвам. „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров много ме разтърси преди време и я препоръчвам често, защото бях изумена от незнанието ни за една толкова дълга окупация и война, случваща се до нас и за която знаехме толкова малко. Има и един много силен цитат от тази книга, който ме разтърси и накара да се замисля за собствената си нагласа и отговорност:
Преди няколко часа ти ме попита за омразата. Питал съм се и аз хиляди пъти. И нямам отговор. Не знам какво я отключи. Какво ни накара да се колим като изроди, да се насилваме така брутално. На Балканите омразата е повече от всичко. Тук всеки мрази всеки. Вие мразите турците, ние бошняците и хърватите, македонците май мразят всички, гърците не понасят албанците, албанците и хърватите ненавиждат сърбите. И това е един омагьосан кръг. Насилие, лайна, болка. И така ще е во веки веков. Омразата ще се предава от бащи на синове и от синове на техните синове. А някой ще печели от нея. Толкова е просто…
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Вкъщи – по име на автора, а в кабинета ми – по жанр. Трябва всичко да ми е удобно и във всеки един момент да знам точно къде се намира. Доста подредена съм и по отношение на книгите и това ми създава удобство.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
