fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Илияна Хубенова

6 мин.

Ако сте минавали по улица „Цар Иван Асен II“ в София  и сте поглеждали към старата сграда на кино „Влайкова“, може би сте забелязали една млада, слънчева девойка, която лепи кино плакати по огромните витрини, сверява програми, търчи напред-назад или кротко отмаря с чаша кафе пред киното. Представям ви Илияна Хубенова. Вече няколко години тя е организатор на културните събития в кино „Влайкова“ и читалище „Антон Страшимиров“. Завършила е Културология в Софийския университет и изкуството сякаш винаги ходи по петите й. Илияна е страстен читател и приключенец, с когото винаги ще има какво да си кажете!

Какво са книгите за теб?
Прозорец, настроение, мотивация…Истории, от които можеш да се вдъхновиш, дори само да променят усещането ти за деня. Книгите са си начин на живот, само дето е отделен от реалността.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Хм…честно казано, май нямам една, която най-силно ми е повлияла, по-скоро са няколко. „Бариерата“ на Павел Вежинов – това е първата книга, която прочетох на един дъх и след това със седмици не ме остави на мира. „Трима на бумел“ и „Трима души в една лодка, като не броим кучето“ на Джером К. Джером ме накараха да търся приключенското навсякъде, дори в най-скучната седмица или поне да си го измислям. Като цяло се стремя от всяка книга да извлека по нещо, колкото и банално да звучи. 

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не ми се отдават особено двете дейности едновременно, загубвам си реда или се разсейвам и затова избягвам да ги съчетавам. Може би четенето с пакетче желирани бонбони ми се получава.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, кани с кафе! Но и чай става, само да е ароматен (черешови клонки или Коледна ябълка от Ведахаус); понякога ароматът се асоциира с книгата – така ми е “М като магия” на Нийл Геймън и Коледната ябълка.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Подчертавам с молив. Имаше един период, в който си преписвах цитати в малко тефтерче, но след като свърши така и не си взех ново. С електронен четец подчертаването е най-приятно и лесно.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Признавам, случва се да прегъвам листа, но като цяло избягвам. Обикновено си избирам хубава снимка или картичка, с която да си отбелязвам.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Нехудожествената литература ме приспива, но, уви, налага ми се често да я чета. Ако ми я разказват ми е много интересна, та в аудио вариант ми допада (смее се). Опре ли до личен избор обаче, най-често избирам художествена литература.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете, зависи къде ще бъда. На път винаги е по-удобен електронния вариант, но няма нищо по-хубаво от аромата на нова книга или такава от библиотеката.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Прочитам главата до края, иначе ми отнема време да намеря докъде точно съм стигнала и често препрочитам няколко страници.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Изключително рядко го правя, трудно ми е да оставя нещо недовършено. Обикновено след време се връщам и дочитам книгата. В края на лятото оставих на 70%  „Омагьосаните oстрови“ на Мелвил, но си обещах да я довърша.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, определено. Такава ми е „Мадам Бовари“, изключително много ме дразнеше!

Какво четеш в момента?
След серия от нови издания ми се прииска да се върна към класиката и затова започнах “Параграф 22” на Джоузеф Хелър. Отдавна се канех, а тя смирено ме чакаше на четеца.

Коя е последната книга, която си купи?
Хм…последно взех от панаира на книгата “Подчинение” на Уелбек и сборник с разкази на Дафни дю Морие (рядко съм последователна с разказите, но тези за чудесни!).

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само по една, предпочитам да усетя изцяло историята. Четенето на няколко произведения едновременно винаги ми се е струвало конщунство. Нужното внимание на персонажите и сюжета се губи. Поне според мен изчезва магията, все едно да смесиш два свята.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Учудващо за повечето хора много ми харесва да чета в градския транспорт.  Също сутрин докато си пия кафето в кухнята. И на плажа –  обожавам да чета на Кара дере.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи от периода в който съм, но предпочитам самостоятелни издания. Поредиците ги чета доста бавно и с големи паузи между тях. Например „Александрийски квартет” на Лорън Дарел чета вече трета година и още се каня да започна следващата от поредицата. Мисля че единствената поредица, която прочетох на един дъх е “Хрониките на Амбър” на Зелазни.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Винаги препоръчвам Емил Зола, въпреки че не всеки би го харесал. „Краят на господин Y”  от Скарлет Томас също препоръчвах доста настоятелно, но само един човек я прочете, а е толкова хубава! И Стайнбек също.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Тези от по-отдавна по жанр, издание и цвят, но напоследък се трупат на купчинки и най-горната е тази, която последно съм прочела.