fb
Как четешСпециални

Как четеш: Иван Кръстев

8 мин.

Иван Кръстев е на 36 години. Завършил е УНСС, специалност „Застраховане и социално дело“ и от 2006 г. работи в банковия и финансов сектор. От малък много обича да пътува и е посетил над 30 държави от 4 континента. Създател е на блога „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“, където споделя преживявания и впечатления от пътуванията си. През 2021 г. излиза и първата му книга – „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“, в която е събрал 9 разказа от приключенията си. Казва, че е щастлив да съчетава успешно дейностите си като финансист и писател травъл-блогър. Вижте какво ни разказа Иван за важните книги в живота му.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Няма конкретна книга, която да ми е повлияла или да ме накарала да преосмисля живота си. Може би има определени книги и автори, които са ми въздействали да се изградя като читател и да имам предпочитания към дадени жанрове.

Ще се върна много назад във времето – някъде към 94-та година може би, когато бях втори клас. Тогава с в-к „Труд“ се предлагаха книгите от поредицата „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, като те бяха с много интересни корици. Тогава прочетох и първата книга, която се различаваше от детските книжки, които познавах дотогава. Това бе „Манастирът на призраците“ и бях много впечатлен от съдията Ди и неговия персонаж. Изчетох почти цялата поредица и бях много пленен от криминалния жанр. Даже моята начална учителка доста се бе учудила как дете на 9 години чете криминални романи. И така се роди моят интерес към криминалните поредици, защото аз обичам да виждам главния герой в различни приключения и ситуации. Може би поради тази причина няколко години по-късно станах и голям фен на кралицата на криминалният жанр – Агата Кристи и нейния Еркюл Поаро! Изчел съм всички произведения с него, гледал съм всички филми. Това е един невероятен персонаж, който съчетава в себе си много финес, мистерия и невероятен ум! Паралелно с криминалния жанр, през годините съм изчел и много пътеводители и книги, свързани с пътувания, предвид страстта ми към приключенията. Така се роди и идеята преди около 3 години да съчетая двете ми любими дейности – да чета и пътувам, като този път аз съм разказвачът на историята. Така написах първата си книга „Професия ПЪТЕШЕСТВЕНИК“, с която много се гордея.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Само вода, в много редки случаи и чаша силно и ароматно кафе.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
В никакъв случай не мога и да си помисля да драскам по книгата – това е все едно да счупиш чаша или чиния. :) Ако нещо ми направи впечатление в дадена книга, си водя записки – винаги имам под ръка тефтер и химикал. Много обичам да си пиша нещо странично и да се връщам към него след време. Така си припомням това, което ме е впечатлило, или просто искам да наблегна на него, за да не го забравя. Дори и в работата си винаги си водя записки.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Имам една малка картичка с емблемата на Батман и използвам нея. Преди много години прегъвах страницата на книгата отгоре, но не обичам страниците да са измачкани, защото ме дразни, а и не е хубаво книгата да се „наранява“. :)

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете – аз мога да чета всичко.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Аз съм традиционалист, от старото поколение читатели и предпочитам хартиените изделия. Една книга те грабва в началото с корица, заглавие, дори и с анотацията, но няма нищо по-завладяващо от аромата на печатарската хартия и мириса на книга – както обичам да казвам.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Задължително прочитам главата докрай, защото после забравям за какво се е разказвало в нея. А и понякога в книгата става толкова интересно, че искаш да си довършиш главата, но не разбираш как си прочел още 2-3 глави след това.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, случвало ми се е. За мен всяка една книга трябва да носи послание на читателя и когато то липсва, няма как да прочета книгата докрай. Също така ми се е случвало да не си взимам някоя книга, когато прекалено много се рекламира и се „набива“ на вниманието на читателите, защото оценката трябва да се прави от читателя, а не от издателството или автора.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Да, имам подобен персонаж, който винаги ме е дразнил – капитан Хейстингс от поредиците с Еркюл Поаро на Агата Кристи. На моменти е малко дразнещ с наивното си, дори леко абсурдно поведение, но за сметка на това винаги много съм го харесвал, защото той е част от света на Поаро.

Какво четеш в момента?
„Жената чудо – вестител на войната“ на Лий Бардуго.

Коя е последната книга, която си купи?
„И той каза…“ на Pauline Ausberk.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да чета по една книга, защото някак си магията се губи. Дори ми се е случвало да чета дадена книга около година, въпреки че е кратка. Това се е случвало, защото нямам време. В същото време съм си взимал доста книги и някак си съм се подготвял психически да ги прочета, а паралелно с това да си мисля за недовършената книжка. Понякога да мислиш за дадена книга ти доставя също толкова голяма наслада, колкото и ако я прочетеш. Дори сега от няколко месеца съм си взел „Тъкачната вила“ на Ане Якобс и нямам търпение да стигна до нея.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Може да се каже, че обичам да чета, когато съм на път или на почивка. По този начин хем си почивам, хем се потапям в историята на героите. Обичам да чета, когато съм на плажа, на брега на морето и под някоя дълбока сянка. Това ме пренася в съвсем други светове и измерения. Но най-много обичам да чета вечер, преди сън. Така освобождавам съзнанието си от всякакви мисли и ми действа като анти-стрес терапия.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредиците са ми слабост особено ако героят ме грабне.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Преди няколко месеца се запознах с един млад автор като мен, който също пише за приключения и пътешествия по широкия свят. Това е Симеон Стоилков и миналата година той издаде книгата си „30 дни в Африка“. Книгата е уникална, защото разказва за живота сред дивите животни в Южна Африка и Кения. Всичко е написано толкова реално и цветно, че сякаш си там и изживяваш всяка една среща с дивите животни. Затова лично аз я препоръчвам на всеки един мой познат или приятел, защото наистина си заслужава.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Да си призная нямам библиотека и книгите ми са хаотично разпръснати по рафтове, шкафове и къде ли не! Мечтая си да имам една отделна стая, която да превърна в място за четене и съхранение на книгите ми! Искам в нея да има бюро или кушетка, с малка масичка до нея, за да се наслаждавам спокойно на всяка една книга, която чета. Знам, че един ден и това ще стане.

Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta22q1. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.

[ + ]