fb
Как четешСпециални

Как четеш: Любов Петрова

6 мин.

Разделяйки добре времето си между Брюксел и София, докато се занимава с комуникацията на издателство „Еднорог“, днешният ни гост успява да отдели достатъчно за четене, и то за четене на наистина хубави книги. Можете да го разберете лесно от профила й в Goodreads, а и след ревюто й в „Аз чета“ за биографията на Илън Мъск вече имате още едно доказателство. Какви са обаче истинските читателски навици на Любов Петрова – нека ни разкаже самата тя.

Какво са книгите за теб?
Начин на живот, страст, любов, обсесия и телепорт към което време и място си поискам.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Сложен въпрос, на който не бих могла да дам еднозначен отговор. В детските ми години книгите, които знаех наизуст и винаги успяваха да ме разсмеят, бяха „Мечо Пух” и „Карлсон, който живее на покрива”. В университета бях сериозно впечатлена от антиутопията на Евгений Замятин „Ние”, писана много преди култовото заглавие на Оруел „1984” и за мен по-добра от него. Мога да изброявам още много, всъщност като се замисля по този въпрос, съм в състояние да напиша цяло есе, но ще го отложа за друг път.

Любов ПетроваПохапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не обичам да ям докато чета. Следи от мазни пръсти по страниците на книга/екрана на четеца просто ме втрисат.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Тук съм абсолютен класик – най-вече кафе, но и това се случва сравнително рядко. Предпочитам книгата да ме погълне до степен на пълно откъсване от реалността.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не съм драскала по книгите си, дори сравнително рядко рисувах по учебниците си, а това си беше задължително запълване на скучните часове в училище. Но пък си спомням как едно мое бъдещо гадже ми записа номера на мобилния си телефон на последната страница на стихосбирка на Христо Ботев.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Най-често с книгоразделител и от време на време като оставя книгата отворена. Знам че последното влиза в разрез с обсесивно-компулсивната ми натура, но прекален светец и богу не е драг.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Твърдо и двете. За мен се допълват чудесно и доста често ги редувам. Превесът разбира се е в полза на художествената литература, но тъй като имам разнообразни интереси в специфични области като реклама, публична реч, музикален бизнес, иновации, ИТ и финансови пазари, ме влече и специализираната литература, свързана с тези области.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Отново и двете. Не вярвам в крайноситие и отричането на една форма на четене за сметка на друга. Все оше предпочитам хартиените издания, заради чисто тактилното и олфактивно усещане (да, обичам да вдишвам аромата на новите си книги с наркоманска страст), но с най-голямо удоволствие се възползвам и от предимствата на четеца. Възможността да носиш със себе си стотици книги в едно тънко и красиво устройство е незаменима.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Предпочитам да дочета главата до края, ако имам възможност. Когато съм в движение зарязвам и насред изречение щом се налага.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Много трудно. Аз съм сериозен литературен мазохист и смятам за въпрос на чест да не зарязвам непрочетена книга. Но има няколко, които просто не успях да си причиня до края.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не е изключено. Ако историята си заслужава, а стилът е плътен и красив, нищо чудно да обикна книгата точно заради достоверните персонажи, били те и дразнещи.

Какво четеш в момента?
„Чародеите” на Ромен Гари и „Кралицата на Юга” на Артуро Перес-Реверте. Ромен Гари - Чародеите

Коя е последната книга, която си купи?
„Момиче на пружина” на Паоло Бачигалупи.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Доскоро четях с религиозна отдаденост само по една книга. Но вече реалностите ме принуждават да чета по 2-3, че и повече едновременно. Не го считам за нещо хубаво, защото човек се разкъсва между историите, а и винаги едно заглавие някак си взима превес над останалите, дърпа те към себе си.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мога да чета почти навсякъде, но любимото ми време за четене си остава в полите на нощта.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Определено самостоятелни истории. Мина времето, в което бях сериозен фентъзи фен и буквално „преследвах” виртуално всички акаунти в социалните мрежи на съответния автор, за да разбера кога ще бъде публикувана следващата част от поредицата. След като прочетох последната част на една от най-любимите ми поредици „Колелото на времето”, си казах, че повече не искам да си причинявам подобна абстиненция.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Има и то не един, макар че определено се стремя да препоръчвам според вкуса на човека, а не според моя собствен. Ще спомена само трима от авторите, които никога не се уморявам да препоръчвам, а и са намерили положителен отклик у толкова разнообразни читатели, че с чиста съвест бих ги нарекла универсални: Ромен Гари, Дона Тарт и Ерик-Еманюел Шмит.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Библиотеката ми е силно хаотична, разхвърляна между няколко апартамента. Но пък мога да намеря в нея всичко, което ми потрябва, веднага. Имаше моменти, в които държах книгите ми да са подредени по височина или групирани цветово, защото е по-красиво. Класически случай на ОКР, с елементи на ремисия…

[ + ]