Тя е вдъхновяваща. Тя танцува божествено (както и изглежда). Умее да трогва публиката до сълзи с творчеството си. А вдъхновение за себе си черпи от книгите. На това учи и децата, с които работи всеки ден. Запознайте се с Мариела Ел Станчева.
Ел е родена във Варна и казва, че за щастие има възможност да работи това, което иска и ѝ харесва, именно в морската столица. Започва да танцува, когато е на 17, и вече 13 години е част от „The Center“, училище за хип-хоп танци. Преподава там от близо 10 години. Работи предимно с деца и тийнейджъри, но не поставя горна възрастова граница при новозаписалите се. Ще я разпознаете в клиповете на най-известните български изпълнители: Миро, Графа, Мария Илиева, Павел и Венци, Криско, Ice Cream, Поли Генова и много други.
„Винаги съм искала да танцувам, но мисля, че момента, в който разбрах, че би могло и да ми се получи, и да го превърна в кариера, е когато ме избраха за формата „Танцувай с мен“ в Шоуто на Слави. Работила съм с почти всички поп изпълнители в България. Приоритет все пак не ми е голямата сцена и работата като танцьор, а хореографирането и работата с децата.“
За да въвлече по-малките в страстта ѝ към четенето тя създава т.нар. от нея Instagram движение, което ще разпознаете по хаштага #слюбовкъмчетенето.
„Чрез този хаштаг споделяме едни с други какво четем в момента, какво ни вълнува, какво мислим. Реших просто да превърна страстта ми към четенето в нещо вдъхновяващо. А и вярвам, че съм пример за младите и се опитвам да бъда максимално отговорна към тях.“
Ел разкри част от душата си, споделяйки ни своите читателски навици. За мен е чест да ви представя интервюто с нея.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Първата, за която се сетих, е „На изток от рая“ от Джон Стайнбек. Не мога да кажа какво точно е променила в мен, но си спомням, че след нея се почувствах така, сякаш пред мен бе отворена нова врата, зад която се криеха непознати ми до този момент неща. Втората, за която се сетих веднага, е „Изворът“ на Айн Ранд. Причината да спомена точно нея е това, че почти никога не се откривам в герой, много рядко ми се случва да попадна дори на малки съответствия, а с главния герой в този роман си приличаме особено много. До ден днешен сходствата ме плашат.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Не похапвам, докато чета, но понякога чета, докато похапвам. Ако книгата ми е много интересна, я „сервирам“ до менюто си и без да губя време, продължавам приключението си по страниците.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Докато чета, обичам само да чета. Но ако трябва да има нещо за пиене, то това би била една чаша лате. Всъщност привързаността ми към кафето е някак предизвикана от любовта ми към книгите. Това е една доста по-дълга история :)
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Преди време често „украсявах“ книгите си със самозалепващи се бележки. Всъщност не знам точно как се наричат, но представляват цветни лентички, които имат малко лепило от едната си страна. По този начин си отбелязвах изреченията или пасажите, които най-дълбоко са ме докоснали, както и неща, които са ме накарали да се замисля, или такива, с които съм съгласна. Някои от книгите ми приличат на шарени таралежчета. Вече не го правя… Вярвам, че това, което трябва да остане в мен, ще остане.
Ел в залата за тренировки (снимка: Юлиян Василев – Julls)
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделители. Имам много, и то от най-различни точки от света. Хората, които познават обичта ми към четенето, често ми подаряват такива, след като са ми взели като подаръче от чужбина.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предпочитам художествена литература. Дава ми възможност да изживявам още и още животи, и то в рамките на само няколко часа. Харесвам и вдъхновяващи биографии.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Хартиеното издание има в пъти повече душа от електронното. Дори ме предразполага да чувствам повече, може би е и заради движението, с което прелиствам страниците, но го предпочитам. Разбира се имам Киндъл, който ми е най-добрият приятел, когато пътувам.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа да я прочета до край. Също така много рядко чета по-малко от 50 страници неведнъж. Имам си свои правила и дисциплина. :)
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
В живота ми съм оставяла не повече от 2-3 книги. В момента се сещам за една и знам, че рано или късно ще й дойде времето.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Безспорно. А и не бих казала, че герой би могъл да ме дразни. Книгите са тези, които ме научиха да приемам всеки тип човек, характер, постъпки. Емпатия за всички. Това е едно от нещата, заради които наистина обичам да чета.
Какво четеш в момента?
Вчера завърших „Край на играта“ на Ахмет Алтан. Днес ще започна „Вдъхновение“ на Исак Бабел. Точно между книги ме хващате :)
Коя е последната книга, която си купи?
Горните две, а също и „Летни лъжи“ на Бернхард Шлинк.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да чета само по една. Така ми се случва цял един живот, както казах, в рамките на часове или най-много няколко дни. Искам да е една, за да ѝ дам възможност да ме погълне, поне за малко.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-много обичам да чета у дома. Ако е хубаво времето – на терасата.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам всичко. Толкова често ми се иска любимите ми романи да имаха поне още толкова тома…
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Винаги препоръчвам Джон Стайнбек, Франсис Скот Фицджералд и Георги Господинов.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организирам ги по това дали са български, европейски, дали са от вечните романи или пък съвременни класики. Прозата има специално място както на лавицата, така и в сърцето ми.
Снимка на публикацията: Ангелина Данева
