Мартина е едно (не)обикновено момиче, което безкрайно дълго време не e подозирало за любовта си към книгите, но е доволно, че вече я е открило и днес четенето е много голяма част от ежедневието и съзнанието й. Днес ще ни разкаже повече за книжните си находки и кой автор я е запалил по четенето.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Съзнателно или не от всяка книга си взимам по нещичко. Може би най-много съм се спирала в мислите си на Скарлет от „Отнесени от вихъра“ – нейната душевна сила е нещото, което искам един да постигна на емоционално ниво. Тази героиня е пример за това, което искам да бъда и за това, което не трябва да ставам и да допускам в живота си.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Да, редовно. Бисквитки, плодчета – каквото ми попадне.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе или чай.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си, да. Изобщо не ме ужасява идеята да драскам по собствените ми книги. Смятам, че подчертването на цитати е връзката между четящия и книгата – така тя наистина си става твоя. Друг читател би обърнал внимание на нещо друго…Освен с подчертаване, обичам да си лепя и малки шарени бележчици, с които по-лесно да откривам любимите пасажи.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител, а понякога оставям каквото ми попадне вътре – листче/моливче.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Повече художествена.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете. Понякога ми е по-лесно да си чета на Kindle-а, радвам се на лекотата му, а друг път буквално имам нужда да се докосна до книжно тяло в чист вид.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да си дочета, но често се отказвам, защото, когато ми се спи, четенето вече е машинално и не помня изобщо какво съм прочела току-що, така че затварям книгата – няма смисъл да се мъча, щом утре ще трябва да започна от същото.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Обикновено такава книга изобщо не започвам. Иначе – трудно, но мога, да.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се.
Какво четеш в момента?
„Нощем с белите коне“ на Павел Вежинов и „22.11.1963“ от Стивън Кинг.
Коя е последната книга, която си купи?
„Бряг“ на Станислава Ивкова.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Преди бях повече от първата група, сега май спадам към втората.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
На терасата, на двора – най-вече на въздух.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни. Трудно се „закачам“ за поредици, но точно със „Здрач“, бестселърът на Стефани Майър, се влюбих в света на книгите.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Мисля, че не съм стигала до там, но може би бих предложила Бакман – него трудно може някой да не го хареса.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Най-отгоре са ми най-красивите, най-дебелите и най-новите – тези, които ме очакват.
