Мира Мирославова е любител на екстремното и приключенията. Тя е на 24 години и е професионален илюстратор и визуален артист. Родена е в София и е живяла по света, но казва, че е открила, че България е нейният единствен дом. Работила е в рекламния сектор, но книгите я влекат повече. Можете да се насладите на нейните прекрасни илюстрации в редица произведения на българския книжен пазар, а най-скорошното е „Дракончето Ринти“ (изд. „Мармот“) от журналистката Доника Ризова.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
При мен промяната се случи с натрупването на книги, които без да усетя, ме възпитаваха на емпатия, конкретен тип чувствителност и пр. Завърших колеж, в който се изучаваше английска литература и имах късмета да попадна на изключителен преподавател, който заедно с родителите ми (което много оценявам), ми препоръчаваше много точни книги, които ми въздействаха и ще помня винаги. „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли, „Великият Гетсби“ на Скот Фицджералд, „За мишките и хората“ на Стайнбек, „Записки от подземието“ на Достоевски са част от тези книги. Но дължа изключително много на Уилям Шекспир за много житейски уроци и по емоционалност. И определено не мога да оставя по-назад поетите като Марина Цветаева, Емили Дикинсън и Александър Пушкин. И на чудесните ни преводачи, които ги направиха достъпни за мен.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Похапвам само когато работя. Никога не хапвам, когато чета, защото изпитвам див ужас от това да не си намацам книгата с нещо. Което явно не ме притеснява, когато рисувам, защото някак не ми е гузно да си повредя и коригирам моя труд, но когато е на някой друг – имам доста по-сериозно уважение. Но това с хапването над работата ще помоля да си остане в тайна. :)
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обожавам да пия домашна лимонада или чай, когато чета. Отново поради същата причина, поради която не ям над книга, гледам и да не пия често над нея. Никога не ми се е случвало да заливам книга, но не ми се иска да научавам какво е чувството. Старая се да внимавам около книгите и да ги пазя.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Имам специален бележник, в който отбелязвам всичко, което ми е направило впечатление. Разделила съм го според вида – биография, поезия, приказки, проза… За да не се изгубвам в собствените си записки, което иначе съм съвсем склонна да правя. Но не драскам по книгите. Представям си, че тези книги ще идат при моите деца, а после и при техните и ми се иска да ги разглеждат без да обръщат внимание на моите мисли – те са нерелевантни. Затова си ги запазвам за себе си.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Всичко, което е леко, служи за чудесен книгоразделител. Много често използвам билети от метро, а наскоро и добих един много любим мой ритуал и той е: когато си купя книга, запазвам касовата бележка и това става задължително нейният книгоразделител. Така помня и кога съм купила книгата и колко време съм я чела. Мога да следя прогреса си, а и ми е мил спомен.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, определено. Но съм повече мечтател и май клоня маааалко повече към художествената.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
И трите! Всяко от тях си има достойнствата и когато се касае за книги, никога не бих ги разделяла. Думите са там, за да бъдат възприемани. Няма значение каква е медията, според мен. За детските книги е по-различно, защото там е много важна визуалната част, тя е част от преживяването. Свикнала съм от дете да ми четат на глас и нямам проблем с това да се фокусирам и да слушам. Имам Kindle, който е винаги с мен на път. А пък удоволствието от написаното на хартия е несравнимо.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
За жалост често се налага да спра по всяко време и да хвръкна да свърша нещо „безумно съществено“, което е прекъснало четенето.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Абсолютно, да. Според мен четенето е душевна храна и като такава, ако нещо не е полезно или не ми допада, нямам проблем с това да не го приемам. Преди бях на мнението, че човек трябва да е прочел нещото, за да знае защо точно не го харесва, но времето е по-ценно и трябва да се дава за неща, които те радват, а не такива, които не те.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Това е част от преживяването! Това означава, че героят е изключително убедителен и авторът е успял да му даде дух и да провокира някаква емоция в мен. Дейзи например от „Великият Гетсби“ е чудесен пример за това. Имаше моменти, в които ми се искаше да заровя книгата някъде дълбоко и да не я поглеждам, когато тя (Дейзи) се появяваше. Но това е много точно представяне на „реалния живот“ – има хора, които ни се иска да затворим в стаичка и никога да не чуваме повече. Но те са там и са част от историята.
Какво четеш в момента?
В момента чета „Врата към лятото“ на Робърт Хайнлайн. Много любима книга на баща ми, за която най-накрая реших, че е дошъл нейният момент.
Коя е последната книга, която си купи?
В последно време си купувам повече детски книги. И то в някакви експоненциални количества. Последната беше „На път“ от Мила Янева-Табакова. Прекрасна книга без думи. Всяка седмица има поне 2-3 детски книги, които искам да си купя и се издават в България и това много ме радва.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Срамно е количеството книги, които ме чакат да прочета. За някои просто усетих, че не е дошъл моментът за тях, започвам ги отначало и вече усещам по съвсем друг начин, разбирам ги по друг начин. По принцип смятам това за не много хубав навик и се старая да селектирам по-внимателно какво чета и в кой момент. В последно време чета много повече фантастика и тя на моменти действа прекалено активно на въображението ми.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам да чета в абсолютна тишина, на леглото или дивана в стаята. Ако не става дума за аудиокнига, разбира се. :) Когато чета, мога да се фокусирам много по-добре на тихо, нищо не ме разсейва и дори мога да си изигравам ролите докато ги чета. Това е стар навик, на който ни научиха в колежа. Допълва преживяването. Нещо, което по принцип не бих направила на публично място – като в парка, например.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания в случая. Ако ми харесва и има повече какво да очаквам от него, е чудесно.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Винаги, абсолютно винаги ще препоръчвам Антоан дьо Сент-Екзюпери. С „Южна поща“, „Нощен полет“ и „Писмо до един заложник“. А и „Шинел“ на Николай Гогол. Не зная дали е нужно да обясня защо, затова ги препоръчвам на читателя тук, ако не ги е чел – да го направи! :)
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Малко се срамувам, но нямам работеща система за подреждане. Винаги успявам да наложа някакъв абсолютен хаос на библиотеката си. Това е, защото постоянно търся нещо, нещо ме подсеща за друго нещо и трябва обезателно да го намеря. А когато търся, страдам от „библиотечна слепота“ и разбърквам всичко. Мога да се ориентирам в книгите, но зная, че няма смисъл да ги подреждам, защото после пак ще ги разбъркам в търсенето.
Снимка към публикацията: Петър Хаджиколев
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg с код за отстъпка azcheta21q2. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на „Аз чета“.
