Миналата година за двадесетото юбилейно издание на наградата за поезия „Иван Николов“, учредена от ИК „Жанет 45“ през 1994 г., ви представихме журито чрез отговори на няколко въпроса, отправени едновременно и към тримата членове на журито: Надежда Радулова, Дарин Тенев и Здравко Дечев.
За всяко ново издание на една от най-примамливите награди в областта на поезията се избират нови членове на журито сред носители на наградата, утвърдени писатели, журналисти или личности от хуманитарната сфера. Те оценяват най-добрите поетични книги за периода 1 октомври 2014 – 30 септември 2015. Съставът тази година е Недялко Славов (председател), Андрей Захариев и Митко Новков. Кой ще получи наградата сред 7-те номинирани – плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, ще стане ясно на 17 декември. Продължаваме да ви запознаваме с членовете на тазгодишното жури през техните читателски навици.
Митко Новков
Митко Новков публикува в местни и национални периодични издания от 1989 година. Негови текстове са печатани във вестниците „Култура“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Литературен глас“, „Черноморски фар“, „Дневник“ и др., в списанията „Демократичен преглед“, „Витамин Б“, „Мост“, „Страница“, „Сезон“, „Български месечник“ и др. Носител на наградата за белетристична книга „Пегас“ на община Бургас за 1999 г. и наградата за критика в конкурс, организиран от „Литературен форум“ през 2001 г. по случай 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов. Автор е на книгите „Изядената ябълка. 101 управител’ски истории“ (1999), издателство „Аб“ и на „Бартвежи. Разни и по-разни писаници по повод и без повод“ (2001) от поредицата „Тълкувания“ на издателство „Литературен вестник“. Книгата му „Подир сенките на литературата“ е сред номинираните заглавия в секция „Хуманитаристика“ на наградата „Хр. Г. Данов“ през 2008. През 2009 г. издава сборника „Нервът телевизия“ със статии от рубриката, която води във в. „Култура“ в продължение на години.
Какво са книгите за теб?
Насъщност: „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Твърдя, че всеки има една ПЪРВА книга, сторила го читател. За мен това беше втората част на трилогията за мускетарите на Александър Дюма-баща „Двадесет години по-късно“. Спомням си как я изрових от малката стаичка, в която тогава се помещаваше читалищната библиотека в родното ми село Бързия – червена на цвят, с твърди, но оръфани по краищата корици, тръгнали леко да поизбледняват. Тази книга ме направи читател. Като юноша пък си бях избрал за еталон Печорин от „Герой на нашето време“ на Лермонтов.
След това са много книгите и то не само белетристика – „Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Робърт Пърсиг, фрагментите на предсократиците, особено „тъмния“ Хераклит, „Летопис на смутното време“ на Вера Мутафчиева, „Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура през Средновековието и Ренесанса“ на Михаил Бахтин, поезията на Франсоа Вийон, но и на Константин Павлов, различните митически разкази, Ролан Барт с „Въображение на знака“, „Пещерата на идеите“ на Хосе Карлос Сомоса, „Хазарски речник“ на Милорад Павич, „Изворът на грознохубавите“ на Ани Илков, „Висящите градини на България“ на Пламен Дойнов, „Черешата на един народ“ на Георги Господинов, „Захвърлен в природата“ на Милен Русков, „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, „Историята на лудостта“ на Мишел Фуко, „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко… Борхес, разбира се, че разказите на Борхес!
Но трябва да спра, защото всяка книга – дори и да ти се струва посредствена, нещо ти дава, най-малкото те учи какво да НЕ четеш. Ето, аз, след като прочетох „Алхимикът“ на Паулу Коелю, вече знам, че никога повече няма да чета подобни автори. Ето как Коелю ми спести Букай.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обикновено кафе.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не, аз драскам по книгите, подчертавам, вмятам маргиналии на съгласие, на несъгласие, на възхита или на подигравка. Смятам, че всяка книга е като живота – трябва да ѝ/му оставиш белег, някакъв знак, че си бил, че те е имало, че си я/го прочел и си мислил върху нея/него.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Разделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, твърде често паралелно.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени. Опитах с четец – „Киндел“, ама не ми се получи. Аз съм дете на Гутенберг, не на Стив Джобс. Добавям тук – твърде преекспонираният Стив Джобс.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Първото, винаги съм предпочитал първото, макар че не винаги се получава.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди не, вече да.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред 
любимите ти книги?
Напълно естествено понякога се получава и така. Да не би някой да си пада например по героите на Достоевски, дори и по онези, светлите, Альош(к)ите и княз-Мишкините?! Но пък книгите му са едни от най-дълбоките, писани някога. Или пък – да вземем по-нов пример – „Поправките“ на Джонатан Франзен. Кой е героят там, който би служил за пример? Няма такъв, но пък в същото време е една наистина прекрасна книга.
Какво четеш в момента?
Аз чета винаги няколко книги едновременно. В момента са: „Невидимите градове“ на Итало Калвино, „История на легендарните земи и места“ на Умберто Еко, „Когато Господ ходеше по земята“ на Никола Радев, „Изгревът на буквите“ на Красимира Йончева. И, разбира се, поетите от конкурса „Иван Николов“ – препрочитам си някои, най-вече добрите.
Коя е последната книга, която си купи?
Аз много обичам да обикалям антиквариатите и букинистите. От там си намерих един албум, съчетан с критическо изследване за американските импресионисти. Беше преди два дена.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както вече стана ясно, от вторите съм.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навсякъде и винаги.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Не съм се замислял, но като че ли второто – обичам разнообразието.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Непрекъснато препоръчвам. Една от последните книги, за която съветвам моите приятели и познати да прочетат непременно, е „Обладаване“ на А.С.Байът. Горещо препоръчвам и „Анна и планината“ на Невена Митрополитска – прекрасна книга, силна и тъжна едновременно.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По сектори на знанието (история, философия, културология, художествена литература) – тема (древна история, средновековна, нова, най-нова) – автори по азбучен ред. Но образцовият ред се запазва за кратко време – непрекъснато посягам към книги, които ми трябват, и съответно хаотизирам подредбата. И се е случвало книга, която знам, че имам, да не мога да открия. И тогава ровя, докато не я извадя от някъде. Или отивам да си я купя отново – бесен на себе си. Защото обичам книгите да са ми подръка – предпочитам личната библиотека пред обществените, въпреки че книгите заемат много място и сме направо затрупани от томове и томчета вкъщи. Но пък не мога да си представя да не съм заобиколен от книги.
Очаквайте на 17 декември 2015. обявяването на носителя на наградата „Иван Николов“ по традиция на специална церемония по награждаването. Тази година в Литературен клуб „Перото“, НДК.
