Николай Митев е сватбен фотограф. Публикува практични съвети за сватбите и сватбената организация, написани с вълнуващо чувство за хумор, („което според някои от близките ми е силно надценено“). Почти ежедневно младоженци му споделят колко полезен е бил блогът му по време на драматичните моменти на организирането на сватбата им.
В свободното си време обича да прави планове за разходки с колело и срещи с приятели. Не понася Уди Алън, „за да правя сечено на жена ми“, и най-вероятно харесва сръбска музика, въпреки че не искам да го признае пред себе си.
Поводът да го поканим за участие в рубриката „Как четеш“ е излизането на книгата му „Нашата мечтана сватба“ – иновативен пътеводител в света на сватбите. Представянето на книгата ще бъде на 10 декември, а вие може да надникнете в библиотеката на Ники още сега:
Какво са книгите за теб?
Източник на идеи, тези, концепции, вярвания. Ключ, който ти позволява да п(р)огледнеш по непознат и неочакван за теб начин.
Също така и отличен избор, когато трябва да притискаш нещо залепено.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла?
Обективно погледнато, на всички най-много ни е повлияла Библията. А може би „Капиталът“? Особено пък на мен като дете на смесен българо-съветски брак.
„Беседи за фотографското майсторство“ на Лидия Дико е една от книгите, които в най-голяма степен ми отключиха погледа по време на преквалифицирането ми като фотограф, след като приех, че съм прекалено красив, за да се занимавам с право.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обичам да похапвам. Четенето няма много общо с това, макар че когато прочетох „Ултраметаболизъм“ на Марк Хаймън, добих нездрав интерес към бобовите култури.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Случвало се е да отбелязвам пасажи, а в други случаи да снимам с телефона си отделни страници. Едновременно тъжно, но също и хубаво е, че при днешната достъпност на книгите много от тях няма да имат следващ читател, който да се подразни от бележките и отбелязванията на оригиналния собственик.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Избягвам да оставям книгата надолу отворена, както и да прегъвам листове, тъй като имам лош спомен с кумата ми, която ме обвини в несретничество, еретизъм и илитератство поради извършените от мен подобни действия. Отказва и да ми дава книги назаем.
Към момента използвам всичко налично, което е в непосредствена близост – гребен, фиба, ластик, дистанционно, използвано билетче за синя зона, друга книга.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
В крайна сметка и двата типа литература поне в най-добрите си образци описват едно и също нещо чрез различни изразни средства. За мен няма значение.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Индиферентен съм към мириса на напечатана хартия, а и електронният носител доста те улеснява, когато си решил да си легнеш например с „Властелинът на пръстените“ и не желаеш да тренираш мускулите на ръцете си.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Четейки вечер преди лягане, обикновено спирам в момента, в който осъзная, че нямам идея какво чета, кой е героят и какво е заглавието на книгата. На следващия ден връщам четири-пет страници назад от отбелязаното място и нещата се проясняват.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Упорит съм като тухла и прочитам докрай всяка една книга, която започна, дори и да не мога да вникна в нея, да ми е скучна или да ме дразни. Това може да бъде много фрустриращо, когато неблагоразумно си започнал книга с обем, предпочитан от руските класици.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Книги, към чиито герои изпитвам неприязън (например „1984“), биха могли да си заслужават четенето, но всичко по-нататък би било пресилено казано.
Какво четеш в момента?
Тъй като трябва да прочета докрай всяка започната книга, в момента съм в патовата ситуация да чета четири книги, които не ми допадат особено:
- „Какво видя кучето и други приключения“ – Малкълм Гладуел. Поне за мен е много под нивото на другата му книга „Повратна точка“.
- „Геномът“ – Мат Ридли. Прекрасна книга, от която разбирам в най-добрия случай една трета от написаното.
- „Големите надежди“ – Чарлз Дикенс. Започвам я три пъти от януари насам и явно все не успявам да достигна точка, в която любопитството се събужда.
- „Освободеният“ – Урсула Ле Гуин. Политическа теория с дата на производство от 70-те години на XX век, вплетена в научна фантастика, ми идва в повече.
Коя е последната книга, която си купи?
„Децата на Феникса (приказка-кошмар)“ от Георги Анев – дебютен роман от депресиращо млад автор. Първите 20 страници звучат много обещаващо.
От хората, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Почти постоянно чета по няколко книги. Когато съм изморен, предпочитам научна фантастика и нехудожествена литература, а когато съм настървен за хубава книга, обикновено избирам класическа литература.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Градският транспорт. Работя от вкъщи и често изпитвам угризения, че мога да обработя още някоя снимка, вместо да чета.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Ако книгата е с вълнуваща история, то наличието на следващи книги може само да ме радва. Всъщност най-много съм се вълнувал от вселените, описани в две книжни поредици – първата включва петнадесетте книги на Айзък Азимов, които кулминират в трилогията „Фондацията“. Другата поредица е „Хиперион“.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Светът на Софи“ – Юстайн Гордер. Препоръчвал съм я многократно и съм я подарявал няколко пъти.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Изпозвам goodreads.com
Снимка – Георги Кехайов, kehayov.com
