fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Николай Петков

6 мин.

Днес ви срещаме с един млад любител на книгите! Николай Петков е на 16 години и учи в Английската езикова гимназия „Гео Милев“ в Бургас. Има 9 награди в областта на литературата, свири и на пиано. Негов преподавател ми по български език и литература е госпожа Костадинка Недялкова, която го е научила „да работи, работи и работи“. Николай споделя, че за него важно е как в крайна сметка вършил своята работа и как тя се харесва на неговата аудитория (във Facebook и Instagram).

Разберете как чете Николай.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Това е „Сто години самота“ на Маркес. Тя „катурна“ живота ми и при падането той изцяло се промени. Книгата ми е подарък от моята майка, която никога не е спирала да ме подкрепя и да ме мотивира да развивам таланта си. А Маркес, както веднъж ми каза един от най-големите професионалисти, с който съм работил – професор Пламен Дойнов – „Маркес може само да Ви помогне“.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не ям по време на четене. Но обикновено експериментирам с гимнастични упражнения, което, предполагам, е знак за невротичност ;-).

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Няма значение.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
О, разбира се. Моята „На изток от рая“ е цялата нашарена. Има син, червен, черен химикал… молив. Но така е, когато авторът на всяка крачка те спъва , за да ти покаже, ако успееш да я видиш, разбира се, поуката. От всяка една ситуация. Но така правят само онези, големите автори. Които са достатъчно себеотрицателни да мислят за другите повече, отколкото за себе си.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител, а също и я оставям отворена. Понякога подгъвам и страничка. Ами, така де, „да не е ставала книга“, както казваше моята учителка по пиано. Не гледам да ги пазя, а да ги прочета. И да съхраня спомена, това е важното.

na-iztok-ot-rayaХудожествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена по-често. Ала и нехудожествена. Обикновено това е, когато става въпрос за исторически изследвания, анализи, енциклопедии и подобни.

Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Електронни, хартиени, за мен няма значение. Отново ще го кажа – важното е какво пише вътре в книгата, какво усеща и разбира читателят, както и как ще изрази мнението си впоследствие. Защото няма грешно такова, стига да бъде обосновано добре.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обикновено обичам да свършвам главите. Иначе сюжетната линия малко ми се накъсва. Но много пъти се случва да прекъсна по средата на главата.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Никога не бих я започнал при такива обстоятелства. Не обичам да чета „блудкава“ и „напудрена“ литература. Нереална ми е. Затова и любимите ми писатели пишат в направлението на реализма и неговите разклонения. Смятам, че има потенциал в много от младите автори, ако не се стремят да подражават на едни и същи теми и сюжети и започнат да четат по-стойностна и философски ориентирана литература. Това, разбира се, не значи, че искам да давам оценки на хората и това, което четат. Само моето субективно мнение.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Въпросът си прилича малко с предния. Никога не чета книги, в които нещата са толкова опосредствани, че да става дума за поведението на героите, което ги прави дразнещи или не. Това се случва може би само в криминалните романи и някои пъти целенасочено с друга идея. Донякъде такъв е персонажът на Фернанда от „Сто години самота“ на Маркес. Така че сигурно отговорът ми е: да. Сред любимите би могла да ми бъде. Но все пак рядко чета книги, в които основната цел на писателя е да изтъкне черти у героите по толкова познат начин – да са дразнещи или не.

Какво четеш в момента?
„След погребението“ на Агата Кристи. И да, тук, понеже е и криминален роман, една от героините ме дразни.

Коя е последната книга, която си купи?
„Къщата на духовете“ на Исабел Алиенде.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Случвало се е да чета и по три книги едновременно. Една дори беше учебник по хармония. Не мисля, че ми представлява проблем.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Винаги, когато и да е. Предполагам, че вечер ми е по-любимо. Има някаква загадъчност в нощта поначало и тя винаги ще привлича човека. И мен в частност.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
О, много е субективно. Не мога да Ви дам точен и ясен отговор. Зависи от автора, от поредицата и идеята вътре в съответните книги.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, един от тях е Габриел Гарсия Маркес. Също Булгаков, Гор Видал, Стайнбек и прочее. Но в никакъв случай не смятам, че моето мнение е миродавно за всички. Хората имат право на избор във всяко едно отношение. Особено при книгите.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Хаос е. При мен винаги е така. В заобикалящия ме свят. Не мисля, че е свързано с голямата ми заетост, защото това дори предполага подреденост. В ума си обаче съм изключително подреден и се старая да систематизирам всичко.

Снимка: Личен архив