Райна Димитрова е пътуващ човек, мечтател и създател на „Книжарница в Куфар“. Тя е от онези хора, които имат усет за красивото и стойностното и умее да създава атмосфера за едни от най-топлите културни събития в Стара Загора. Райна е двигател на смислени каузи и привлича хората, които вярват в силата на изкуството за създаване на добри дела. Пример за това е и последната ѝ съвместна инициатива с фондация „Детски книги“ – философски закуски, които стимулират четенето (виж тук Facebook събитието за второто издание – местата вече са запълнени, но можете да заявите желание за третото издание).
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Със сигурност в различните ми периоди е била различна тази книга. Обикновено това е книгата, която идва в живота ми в точното време и ми помага да премина през дадена ситуация, като облича в думи това, което аз към онзи момент не съм способна да изговоря сама. Пример за такава книга е сборникът „Куфарът на брат ми“, в който са събрани разказите на различни хора по темата „емиграция“. Този сборник ме намери в момент, в който след много години странстване, се бях установила в България и все още имах трудност да определя прибрала ли съм се у дома в България или съм заминала от дома си в чужбина. Ефектът от срещата с тези текстове беше една първа стъпка. Известно време след това всъщност стана повод за създаването на „Книжарница в Куфар“. Всичко това даде една напълно нова посока на живота ми.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не съм от хората, които изпадат в ужас от бележки из книгите. Напротив. Намирам, че това добавя стойност и ми дава възможност, когато се върна след време към някой текст, да видя какво е впечатлило и развълнувало онази Райна, която съм била тогава. Не го правя целенасочено, но го правя винаги, когато почувствам необходимост. Нямам спомен някога да съм съжалявала за това. Също така, ако взема книга от приятел или купя на старо и вътре има отбелязани пасажи, си създавам фантазия за човека, който го е правил. Интересно ми е.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Понеже ми е много трудно да запаметявам цитати, вероятно затова и си ги отбелязвам. Обикновено запомням чувството си към дадено произведение. Самите думи остават в съзнанието ми известно време и постепенно изчезват, за да направят място за едно по-общо усещане към книгата, автора, момента. Последните редове, които си маркирах от книгата, която чета в момента, са:
„Да се надяваме, че душата не съществува – това е единственият начин да не я изловят. Скоро учените ще изчислят точната ѝ маса, съдържанието и скоростта на възнасяне… Скоро човекът ще бъде безостатъчно използваем.“
Ромен Гари в „Птиците идват да умрат в Перу“
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Обичам добрите разказвачи.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Гледам на поезията като на чудо. Като на нещо, което събира вечността и я назовава с много малко думи, ако говорим за литература. Иначе поезията съществува под всякакви форми. Може да е картина, снимка, звук… Поезията може да е жест.
Може би поезията е някакъв невидим пряк път към душата (ако я има и не са я изловили).
Винаги имам поезия под ръка и често прелиствам страниците. Имам личен култ към „Канела“ на Елин Рахнев.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
За някои филми разбирам със закъснение, че са по книга и обратно. Но от тези, за които знам, може би сред най-любимите ми екранизации по книга са: “Полет на кукувиче гнездо“ и „Сияние“.
Театрална постановка по книга – „Господин Ибрахим и цветята на Корана“.
Бих гледала с голямо любопитство театрална постановка по сценария на филма „Успех, Лео Гранде“.
С кой писател би се запознал на живо?
Получавам бюлетина на Ник Кейв – Red Hand Files и го чета с голямо вълнение. Понякога съм си мислила, че бих искала да се запозная с него на живо и просто да прекараме миг в тишина. Не съм сигурна дали искам да го попитам нещо лично. Струва ми се, че всичко е казано в текстовете на песните му, в книгите, във филмите. По-скоро бих го направила само за да се уверя, че наистина обитаваме този свят в едно също време.
Бих искала да беше възможно да се запозная с Димитър Воев на живо в началото на 90-те. Бих изпила едно кафе с Пати Смит в крайбрежен ресторант на ръба на океана. Давам си сметка, че на въпрос за писател, отговарям с имена на хора, които повече свързваме с музиката.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Ползвам и трите възможности. Аудиокнигите най-вече, когато съм на път. Намирам за различно преживяване, когато някой друг ми чете книгата. Случвало ми се е да възприема история по коренно различен начин, когато е прочетена от друг. Може би най-рядко ползвам електронни книги. Струва ми се, че когато са на електронен носител, ги чета по-бързо. Това не ми харесва. Все още обичам да усещам хартията, прелистването, миризмата. Екранът ме поглъща, а и в ежедневието си правя прекалено много неща на екран. Разбира се, има и положителни страни, затова все пак ползвам и тази възможност.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Мога да спирам по всяко време, както по средата на глава, така и по средата на самата книга. Мога да спирам за неопределен период от време. Случвало се е да се връщам към започната книга след месеци. Нямам проблем с това и да не дочета някоя книга до края. Не изпитвам никаква задължителност по отношение на четенето. Разчитам на усета си в дадения момент.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Ако ме дразнят, е възможно, но ако са ми досадни – мисля, че не.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента чета паралелно на хартия „Книга за Нери“ на Евгений Тодоров, „Птиците идват да умрат в Перу“ на Ромен Гари и „Добре дошли в Америка“ на Линда Бустрьом Кнаусгор. На електронен четец довършвам „Покойният Матиа Паскал“ на Луиджи Пирандело.
Коя е последната книга, която си купи?
„Анатомията на една любов“ на Виктор Пасков (отново) и „Емпузион“ на Олга Токарчук, която все още не съм започнала да чета.
С коя книга би казал „обичам те“?
Всеки ден бих казвала „обичам те“ с книга. Днес тя би била „Оскар и Розовата дама“. Заради човеколюбието и съхраняването на достойнството в нея. Струва ми се, че ако повече хора се научим на това, в ежедневието ни ще се чувстваме по-обичани, по-обичащи и в крайна сметка по-щастливи.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Вече стана ясно, че съм от тези, които четат по няколко книги наведнъж, но сега, когато виждам, че има отделно формулиран такъв въпрос, всъщност се сещам за моментите, когато това не важи. Когато чета пиеси, никога не ги смесвам с други текстове. Чета само по една книга, когато се случи да ме завладее напълно и да не мога да се откъсна. Това, разбира се, води до безсънни нощи, когато текстовете са по-обемни. Такъв пример ми е „Изхвърлени в Америка“ на Джанин Къминс, „Другата ръка“ на Крис Клийв, „Херцог“ на Сол Белоу. Такива книги са поредицата „Кръговратът на незримото“ на Ерик Еманюел-Шмит. Те, разбира се, са по-малки и четенето на всяка от тях става вероятно за по-малко от час, но заради концентрацията на смисъл вътре, много дълго отлежават и дори избягвам веднага да започвам нещо друго. Такава книга за мен беше и „Животът пред теб“ на Ромен Гари, след която няколко седмици нямах никакво желание да започвам следваща книга, защото се питах: „Какво повече може да ми каже която и да е книга?“.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Нямам специална подредба на книгите си. Често ги размествам. Единствено поезията има свое определено място. Всички останали книги циркулират между рафтовете, нощното ми шкафче, приятели, с които разменяме заглавия. Когато се окаже, че книгите, които са пътували по тези места, няма къде да се приберат, тогава се появява нова библиотека в дома ни.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Напоследък много препоръчвам книгите на Виктор Пасков. Имах период, в който на всички препоръчвах „Смокинята“ на Горан Войнович. Имах и своя Малкълм Гладуелски период. Разбира се, всички в моето обкръжение знаят за „Куфарът на брат ми“. От поезията често препоръчвам стиховете на Албена Тодорова, Катерина Стойкова и Ина Иванова.
Това е само моментна картина, разбира се.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
