Антрополог, поет, редактор, преводач, откривател на таланти и страстен любител на книгите, Роберт Леви е една от знаковите фигури в софийския културен живот. Сменил множество професии, между които общ работник в строителството, оператор на ЕИМ, журналист, преподавател, сценарист, от време на време режисьор. Автор на две поетични книги: „Един от върха на иглата“ (1999) и „Вавилон“ (2006), както и на над 50 сценария за документални филми.
Роби е вдъхновител и организатор на поетически четения в различни формати, най-популярният от които е поредицата „Поети в кадър“, реализирана в началото като телевизионно предаване, а от 2016 г. се провежда всеки месец на живо в Читалище.то.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
О, много е трудно да отговоря. Поезия от Иван Пейчев и Александър Вутимски, от Алън Гинзбърг, „По пътя“ на Керуак, книги по антропология…
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Любимата ми храна за четене е наличната (усмихва се). Най-вероятно шоколад.
Роберт Леви и поетесата Ина Иванова в една от вечерите на „Поети в кадър“ в Читалище.то
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, айрян или бира. Което от трите е налично.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
По художествените ме ужасява, по научните – не.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Оставям книгата отворена или разчитам на паметта си. Електронната книга спестява тези усилия.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Много рядко чета нехудожествена литература, и тя обикновено е свързана по някакъв начин с хуманитарните науки – история, митология, биографии.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Разбира се и двете. Напоследък има лек превес на електронните книги.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време, но предпочитам да дочета главата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога, но не го правя.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не съществува правило как една книга се нарежда сред любимите.
Какво четеш в момента?
Две книги на Тери Пратчет, „Чамкория“ на Милен Русков, „Да пораснеш в Нова Гвинея“ на Маргарет Мийд.
Коя е последната книга, която си купи?
„Да пораснеш в Нова Гвинея“ на Маргарет Мийд.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Нямам време да чета само една книга.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не. Чета навсякъде и по всяко време. В градския транспорт чета електронни книги. Винаги чета вечер, преди да заспя.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам такива предпочитания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Много са. В последно време често и много препоръчвам „Социалният атом“ на Марк Бюканън.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По всякакъв начин. Имам рафтове само за поезия, имам само за антропология и само за съвременна българска литература, например. Но имам и рафт само с Тери Пратчет. А имам и две етажерки, на които поставям само книгите, с които в момента работя.
Снимка: Крис Енчев
