fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четеш

Как четеш: Славена Маринова

7 мин.
Slavena Marinova

Slavena MarinovaЖивотът на Славена Маринова е съвкупност от книгите и хората, които обожава и преоткрива; от емоциите, разговорите, йогата, музиката, дребните ежедневни прекрасни моменти, които има. От всичко около нея и в нея. В момента учи в УНИБИТ, магистърска програма „Електронен контент: иновации и политики“. Влюбена е в Англия – литература, кино, музика, история. Италия е нейната друга любов. Не може без книги, дори когато учи за изпити. Славена е наш бивш летен стажант и настоящ автор в сайта.

Какво са книгите за теб?
Всичко! Искрата в очите, смехът, тъгата, сълзите, различните гледни точки, другите светове, пътешествията. Винаги имам книга в себе си. Като неотделима част от мен е, независимо че може да не успея да я отворя чак до вечерта – тя е с мен.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Една-единствена книга не мога да кажа. Реагирам на всяка една прочетена книга. Но имам Авторите на живота си (към днешна дата). И това са – Ъруин Шоу, Исабел Алиенде, Тери Пратчет, Айн Ранд, Недялко Йорданов, Ерих Мария Ремарк, Валери Петров, Уилям Сароян, Елин Пелин, Джейн Остин, Чарлз Буковски, Рей Бредбъри, Анна Гавалда… Променили са отношението ми към света, към мен самата, към околните, приятелите, взаимоотношенията между хората.

Няколко са книгите, които докато съм ги четяла и след прочита им са ме накарали да изпитвам абсолютно обясним (за мен) ужас – „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Приспивна песен“ на Чък Паланюк, „Аз съм легенда“ на Ричард Матисън, „Пазачът на сърцето“ на Франсоаз Саган и разказите в „Съдба“ на Шиничи Хоши.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Да, понякога похапвам. Бисквитки – сладки или солени, шоколадче, плодове, но трябва да съм си у нас, за да го правя, и общо взето похапването е само първите 10-15 минути. После ме завладява книгата и „храната за четене“ се забравя.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, чай, чаша червено вино – в зависимост по кое време на деня чета.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не ме ужасява идеята, но и не го правя. Преди си записвах в едно бележниче, което понякога забравях или нямах химикал в мен… Затова отскоро използвам телефона си. За всяка книга имам отделна memory note – и вътре си записвам страницата с впечатлилия ме пасаж.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не оставям книгата отворена и не прегъвам страници. Не съм фанатичка, просто не ми харесват тези начини. Отбелязвам с каквото ми попадне под ръка из чантата – билет, лист, касова бележка, късметче от кафе, визитка, останал плик от писмата със сметките…

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена литература предимно. За което не съм доволна от себе си и ще го променя. Поне по време на семестър и сесия се уравновесяват четивата.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете! Дори носех и хартиената книга, и четецът заедно в чантата. Сега ми се налага да си нося и лаптопа, и затова избирам да е само един вид издание. Но… на телефона съм си сложила kindle application, който се синхронизира с kindle-чето и реших този казус.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не, не държа. Мога да спра по всяко време, случвало ми се е и по средата на изречение. Затова винаги като отворя пак книгата, хвърлям поглед и на последните една-две страници. Нещо като: в миналия епизод видяхте…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ако ме дразнят, не. Все пак предизвиква някаква силна емоция и ми е интересно как ще се развият нещата на финала. Оставям непрочетена книга, само ако не ми е интересна. Т.е. да не помня нищо от първите 30-40 прочетени страници. Ако нито един герой или ситуация не са ми останали в главата и не се чудя какво ще се случи, не чувствам никакви угризения да прекратя четенето.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да. Важна ми е емоцията. Все пак различно си е да препоръчваш книга с думите: „Аххх, тази книга как ме дразнеше, прочетох я с нетърпение, а главният герой… ужасен!!!“

Какво четеш в момента?
В момента „Скитница“ на Стефани Майер. Беше ми любопитно, а и имах нужда да се разсея след „Токио: отменен“ и Георги Господинов. И препрочитам „Кръчмата на Калахан“.

Коя е последната книга, която си купи?
Последната част от трилогията „Страната на сънищата“ на Юлка за подарък. А за себе си на Марио Варгас Льоса с „Мечтата на келта“ и двата сборника с разкази/истории на Георги Господинов.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Зависи и от книгата. Има такива, които просто не ми позволяват да отворя друга книга, докато не стигна до последната им страница.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Навсякъде мога да чета. И в шумно заведение, и в препълнен градски транспорт, и чакайки на спирката или на опашка някаква. Обичам да чета навън, на въздух, на пейка в парка. А любимо време – всяка свободна минута.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. Но в поредиците не ми харесва това, че трябва да чакам следващата част. Предпочитам цялата да е публикувана вече. Сега у нас така стои Карлос Руис Сафон – „Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“ и „Затворникът на Рая“ си чакат четвъртата част – и засега успявам да устоя на изкушението.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Тери Пратчет, Захари Карабашлиев, Георги Господинов, много ме впечатлиха и разказите на Мирослав Пенков, та и неговата книга влезе в списъка на препоръчваните, Исабел Алиенде, Рей Клуун с „Отива една жена при лекаря“, Айн Ранд (но не на всеки един четящ ми приятел, там преценявам), Уилям Сароян, Франсоаз Саган, Анна Гавалда, Джоан Харис… Много са и постоянно има нови попълнения.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Имам си колонка за непрочетените, чакащите реда си. Тери Пратчет си е на отделен ред – все пак това си е съвсем отделна Вселена. Ако от един писател имам повече от една книга, те са си заедно. Останалите… както ми харесат една до друга, нямат строго определена подредба.