Теди Рафаилова е най-младото попълнение в екипа на дигитална агенция BookMark. Тя един от най-разпознаваемите български букстаграмъри, създател на сайта The Bilingual Reader и книжните предизвикателства #КниженОктомври, #КниженМай и “Пътуваща Любов”. Освен със страстта си към книгите, Теди е известна и с посветеността си на хуманитарни каузи и организации. Тя е създател и на първата в България Bookstagram академия, където микроинфлуенсъри учат тънкостите на книжният Instagram.
В „Аз чета“ можете да намерите статии с цитати за книгите „Лято на Парк Авеню“, „Любов“ и „Последна спирка Аушвиц“. А сега ви предлагаме да се запознаете и с всички книжни тайни, които Теди ни разкри!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
“Разтърси живота си” от Рудолф Шенкер. Беше препоръка от моята майка и дойде при мен в много труден момент на безпътица. Спомням си, че това е една от книгите, които съм прочела почти изцяло в небето – започнах я минути преди да се кача на полет Варна – София и няколко часа по-късно я приключих, летейки от София към Женева. Има нещо особено красиво в това да прочетеш книга, която връща вярата ти в живота, в съдбата, в мечтите, когато си …. метра над земята. Обожавам да летя, защото харесвам чувството на целеустременост, което свързвам и с ускорението на самолет при излитане, а тази книга ми даде именно това – целеустременост. Какво промених в живота си? Ами почти всичко. Благодарение на силата и уроците от нея, и на много насърчителни думи от моята най-добра приятелка Златина, създадох своя блог, букстаграм акаунт, посветих се на книгите и на нещата, които наистина ме правят щастлива.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Да! Задължително похапвам! Най-често се спирам на бисквитки – най-любими са ми домашните бисквити, поръсени със захар, както и масленките.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обикновено си правя и чаша чай, когато чета. Любим ми е English breakfast No.1 – без мляко, захар или други добавки.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Много рядко чета книга без стекче самозалепващи се листчета до мен, защото винаги си отбелязвам любими цитати и пасажи, които да ми служат за опора, когато пиша ревю за книгата. Идеята да драскам в книга не ме ужасява. Години наред подчертавах с най-различни маркери в учебници като студент и някак претръпнах. Но не подчертавам в книгите си, защото обикновено не ги задържам в собствената си библиотека – или ги подарявам, или ги дарям в библиотека, затова искам да останат в добро състояние.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Искрено вярвам в максимата, че всичко може да бъде книгоразделител. Спомням си, че при едно пътуване бях книгоразделила с паспорта си и отчаяно го търсех из багажа си, представяйки си как ще бъда героиня в сценарий като от “Терминалът“, но на летището в Тел Авив. Книгата беше официалната биография на Стив Джобс от Уолтър Айзъксън.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете! Но с акцент върху художествената.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
И трите! Ако трябва да ги подредя по предпочитания – аудиокниги, хартиени книги, електронни. Обичам аудиокнигите, защото те пренасят много по-бързо в света си, особено когато се четат от автора или различни актьори. Като дете обожавах да слушам аудиокниги. Благодарение на моята баба имах доста голяма колекция от касетки с приказки – “Малката кибритопродавачка”, “Славеят и розата”, “Щастливият принц”, “Дивите лебеди”. Но любовта ми към аудиокнигите се възроди преди няколко години с поредицата Illuminae Files (на български: “Илумине”, изд. „Егмонт“) от Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Най-често слушам книги, когато снимам за своя Instagram акаунт, защото това обикновено отнема часове.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа да прочета книгата докрай преди да я оставя. Приятелите ми често се закачат с мен, че не оставям книга преди да я прочета, и с право. Често си открадвам моменти от деня за четене – докато пътувам в кола или градски транспорт, докато чакам на опашка в магазин, това ме е научило да спирам по всяко време в текста без да ми носи дискомфорт.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Животът е прекалено кратък, за да четем книги, които не ни харесват. Има книги, които съм дочитала от чист инат. “Елинор и Парк” от Рейнбоу Раул беше такава. Прочетох я докрая, защото исках да положа максимални усилия, за да разбера кое е нещото, което е накарало толкова много хора да я харесат. Но това е по-скоро изключение.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Невъзможно. Мога да открия черти в книгата, които да харесам и да я препоръчвам заради тях, но винаги ще отбелязвам, че героите не са ми допаднали и това ще остави горчиво чувство у мен. Пример за такава книга е “Нормални хора” от Сали Руни.
Какво четеш в момента?
Дочитам книгата на Лиандър Кейни “Тим Кук: геният, който издигна Apple на по-високо ниво”.
Коя е последната книга, която си купи?
“Трите тела” – брилянтна китайска научна фантастика, на която посветих своя уикенд.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да посвещавам вниманието си само на една книга, когато говорим за художествена литература. Но понякога да редувам нехудожествена литература с художествена, за да балансирам.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обожавам да чета в кола. Обичам го от дете и до такава степен съм го развила като навик, че когато пътувам и не чета, най-често ми става лошо.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Напоследък самостоятелни издания, но повечето от любимите ми книги са части от поредици.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Толкова са много! “Дом” и “Нощ” от Камелия Кучер са сред книгите, които най-често препоръчвам, защото историческите романи са ми слабост, а Камелия има забележителен класически стил на писане.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Никак. Не ги организирам – моята библиотека е организирана в стил Ричард III Ганзи (The Raven Boys от Maggie Stiefvater) – книгите да са натрупани на купчини в дома ми, без определен ред.
Снимка: Невена Рикова
