fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Нощ“ – вторият превъзходен роман на Камелия Кучер

6 мин.

„Младите смятат, че с възрастта копнежите отслабват, но грешат. Има и един, който расте с годините. Желанието някога нещо да се е случило иначе.“

На 10 октомври 2019 г. в софийския бутиков хотел „Арена ди Сердика“, под звуците от цигулката на младия изпълнител Кристиан Кем и сред останките на античния театър на някогашната Сердика, изпратихме новия роман на Камелия Кучер по книжния му път. Издателска къща „Хермес“ стои зад гърба на писателката и в този главозамайващ проект, озаглавен „Нощ“. Той бе представен предварително пред избрани блогъри и медии, включително и нашата, на 5 октомври. Ето защо, когато се появих на официалната му премиера, вече бях преминала през всички емоции, които „Нощ“ ще предизвика у своите бъдещи читатели. И, честно казано, така им завиждам, че тепърва им предстои да потънат сред думите му!

Трябва да призная, че колкото и да харесвам голяма част от книгите, които чета, наистина малко са онези, за които смея да заявя от раз, че са ми любими, без да се замислям. Първата, на която Камелия Кучер вдъхна живот – „Дом“, е сред тях. Вторият ѝ роман безспорно се нарежда до дебюта ѝ сред любимците ми, ала не смея да ги степенувам. С новата си книга авторката наистина е успяла да надмине себе си, но ще се почувствам като предателка спрямо „Дом“, ако кажа, че „Нощ“ е по-доброто четиво. Дори и да осъзнавам факта, че това май наистина е така, не мога да се насиля да си го призная без заобикалки.

Обожавам първата ѝ книга. За мен начинът, по който главните герои разказват историите си и в двете творби, е особено приятен. Камелия си позволява да оголи душите на книжните си рожби до пълния максимум, където не ни остава друго, освен да открием най-човешкото у хората. Пълна дисекция на най-съкровените детски мечти, първите любови, най-тежките мъки и тревоги, но и на най-голямото щастие.

Случвало ли ви се е да вървите към някого с усещането, че вървите към себе си? И с всяка крачка приближавате все повече онази част от вас – пренебрегната, загърбена и захвърлена, но единствената, която има смисъл. Където е съдържанието на пълната душа, изживяваща живота си точно там, където иска, точно с този, с когото трябва, точно така, както е предопределено?
С това чувство тичам. По ветровитите улици. Към Ева. Към себе си.

Камелия Кучер (снимка: „Хермес“)

Както и в „Дом“, тук също имаме две сюжетни линии в добавка с още една по-мъничка. Първо се пренасяме през 1991 г. в Монтоне, Умбрия, където заварваме главния ни герой Виторио в напреднала възраст, докато прави опити да помогне на момичето, ровещо напоследък в кофата му за смет в търсене на храна. В началото той ѝ оставя подноси с домашни домати и сирене, а впоследствие намира и други начини да ѝ бъде полезен – като я приюти, говори с нея и ѝ помогне да разбере непонятните за едно младо същество житейски истини.

Втората сюжетна линия, която е и основната, ни връща в живота на Виторио през 1943 г. в Рим. Там ще срещнем родителите му и най-добрия му приятел – Сантино, които играят много значими роли в цялата история. Най-важната обаче играе Ева. Момичето, което живее в книжарницата отсреща. Онова, което Виторио не смее да заговори, но почти непрестанно наблюдава през обектива на своя бинокъл. Докато един ден Ева не изчезва, а домът и книжарницата на баща ѝ зейват отключени, празни и с разбити прозорци. Виторио трудно преживява периода, в който я няма, но не спира да мечтае за нея дори и когато открива някаква бегла утеха у друго момиче.

За щастие, мечтите понякога се сбъдват, защото някъде в бъдещето той отново среща своята Ева. Само че тя изобщо не е същата, не го поглежда и вече няма семейство. Този момент е чудесно уловен и представен в изключително професионалния трейлър на книгата, дело на режисьорката Яна Титова и озвучен от неповторимия актьор Стоян Алексиев.

Докато още съм на темата с трейлъра, не мога да не споделя надеждите си някой ден да чуем романите на Камелия, прочетени от същия актьор. Напоследък съм голяма почитателка на аудиокнигите и не крия предпочитанията си да ги слушам най-вече тогава, когато ги озвучава именно той. Не мога да си представя, че има друг глас, който да пасва така съвършено на изпълнените с романтика истории. И като съм се размечтала, пожелавам си и някой ден да гледаме филми по книгите на Камелия и те пак да са дело на Яна Титова.

Възхищавам се на умението на Кучер да превърне един сюжет, който разказва за най-голямото човешко падение, случило се в недотам отдавнашната ни история – Втората световна война, в приказка за любовта, смисъла и прошката. Нейната „Нощ“ е страшна и задушаваща, но същевременно приветлива и романтична. Книгата съчетава без усилие всички тези противоположности.

Любовта, видяна през очите на героите на Камелия Кучер, е най-чистото, искрено и прекрасно изживяване, за което някога съм чела. По детски невинна, до последно истинска и разказана със сърце, тя превръща романите ѝ в перфектното книжно удоволствие. Напълно излишно е да повтарям колко силно препоръчвам да прочетете новата творба на авторката, а, разбира се, и старата, ако все още не сте. Такива издания вдъхват надежда за бъдещето на българската литература. Те заслужават да стигнат до вас, да ги запомните, да ги подарите, да ги препоръчвате и да ги пазите сред най-любимите заглавия в библиотеката ви, за да срещнат бъдещите поколения.

Не пропускайте ревюто ни за „Дом“ и интервюто ни с Камелия Кучер! Откъс от „Нощ“ можете да прочетете тук. Още едно ревю за романа пък ще откриете при Хриси в „Hrisilandia“.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!