Преводач, писател, пътешественик, Або е живял на четири континента и е обиколил 40 държави. През 2019 г. тези приключения вдъхновяват книгата „Поводи за връщане“ (изд. „Рива“), а това поставя началото на преводаческия му път. Оттогава в негов превод излизат изключително полулярни заглавия като „Принц Хари. Резервният“, „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“ – автобиографията на Матю Пери, „Пътят към кея на Уиган“ от Джордж Оруел и други. Споделя, че любовта към литературата винаги го е водила в изборите, които прави и е щастлив, че е превърнал хобито си в професия. А какво е научил от нея, кои са любимите му чужди преводи и какви интересни факти е открил в последната книга, по която работи, вижте в статията.
Как започна пътят ви като преводач?
През 2019 г. издателство РИВА се нае да публикува пътепис, който се роди след едно особено приключенско лято. В процеса на работа по книгата някой спомена, че боравя относително добре с думите, на което аз отвърнах, че бих се радвал да имам възможност и да превеждам чуждоезична литература. Не след дълго получих пробен текст. Трудът ми по него беше одобрен и ми възложиха целия роман. Последва втори, после трети (по време на карантината), които ми помогнаха да запълня времето си. Влюбих се в това занимание и оттогава не съм поглеждал назад.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Преводачът няма право да бъде апатичен или незаинтересован относно която и да било сфера на живота. Няма право да съди, а трябва да е зорък наблюдател в обществото и педантичен спрямо себе си. Ако върши работата си добре, преводачът може да бъде изключително широкоспектърен и ерудиран човек. Да си преводач е едно от малкото занимания, които връщат многократно повече ползи от усилията, които изискват.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
След като завърша един превод и първото му четене, се затварям в самостоятелна стая (или кабинет) и изчитам цялата книга на глас – ако е възможно, за ден. Това ми помага да изчистя повторения, тромави изречения, неясноти и други несъвършенства. Тези дни са най-безметежните в иначе натоварения ми график.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Този въпрос е много деликатен – и да, и не. Аз работя и като редактор, така че изкушение винаги има. Ако съм в контакт с автора, си позволявам да обсъждам тази възможност. В един модерен английски роман, например, се говореше за човек, който „от светлинни години“ не бил вършил еди-какво-си. Обадих се на автора и любезно обясних, че това е мерна единица за разстояние, а не за време. Той беше благодарен за забележката, корекцията бе нанесена във второто издание на оригинала във Великобритания, а на български излезе направо с поправката. Още веднъж помня да съм съкращавал изречения, които изключително тежаха на един никак нелош текст. Но право казано, това трябва да остане изключение, защото – както вече споменах – преводачът няма право да съди. Това е работа на редактора, критиците и читателите.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Тук възниква сериозен проблем с понятието „по-хубав“. Няма обективна скала, по която това да се измери. Поезията на Бодлер по-хубава ли е в оригинал, или в превод на Кирил Кадийски? Всеки има право на своето мнение по въпроса. Добър преводач е този, който успява да предаде максимално количество информация и емоционални нюанси от оригинала – в това е красотата на нашето занятие.
Коя е последната книга, по която работихте?
„Защо E=mc²“ на Брайън Кокс и Джеф Форшоу. Това е фантастично обяснение на теорията на отнисотелността. Очаква се да излезе на пазара през март 2024 г.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Не бих казал, че мога да отлича един от тях по този начин, но преводът на „Пътят към кея на Уиган“ на Джордж Оруел имаше дълбоко инкрустиран личен елемент. Описал съм го на други места, но фактът, че успях да донеса книгата на българския читател, и усилията, които положих, докато го сторя, определено ще останат в паметта ми като една победа, към която не оставам безразличен.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Всеки превод го прави – и всеки по различен начин. Книгите, по които съм работил, са ми давали стимул и смисъл в различни моменти от живота ми и са ме обогатявали по своему.
Кой е любимият ви чужд превод?
Ако имате предвид работа на друг преводач, длъжен съм да спомена преводите на Алесандро Барико, дело на Толя Радева. Барико е необичайно поетичен автор и се изисква страхотен финес, за да не бъде осакатен. Няма как човек да не се възхищава на вече споменатия Кирил Кадийски (вж. Бодлер, Верлен, Рембо и пр.), както и на Валери Петров (например Шекспир). И бих искал да отлича конкретно превода на Стефан Гачев на стихотворението „Джаберуоки“ от „Алиса в огледалния свят“. Ако не сте го чели, оставете тази статия и моментално се поправете.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Има една английска дума, която винаги ме сащисва – resentment. В речниците тя фигурира като негодувание, възмущение, обида, яд и други, но истината е, че съдържа в себе си всичко това и много повече – и то някак потулено, глухо. Чувството е изконно британско, топлата кръв на балканеца не го познава. Винаги ми се налага да правя компромис и да използвам някаква приблизителна негова стойност според случая. Ето към този факт изпитвам траен resentment.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Ако говорим за набирането на компютър, определено носи само ползи в сравнение с пишещите машини, да речем. Ако намеквате за изкуствен интелект, нямам преки наблюдения, но като редактор получих няколко текста, изработени с помощта на AI, които дори не подлежат на коментар.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Много са тези фактоиди, както обичам да ги наричам, но ето един от последната книга: В ранната вселена е имало почти еднакви количества материя и антиматерия, които бързо са се унищожили взаимно. Останал е само излишъкът, за чието унищожение не са стигнали частици антиматерия (0,000000001% от всичко, съществувало тогава). От този излишък се състои всичко в космоса, включително и ние.
Вижте как превеждат още:
Ваня Георгиева
Емил Минчев
Владимир Молев
Марко Видал
Хасине Шен Карадениз
Дария Карапеткова
Ненко Генов
Рада Ганкова
Даниел Пенев
Майя Праматарова
Мариана Христова
Хайри Хамдан
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
Книгите, споменати в тази статия, ще намерите в Ozone.bg, като някои от тях можете да вземете с отстъпка.
