Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Палестина. Завършва висшето си образование като инженер от „Технически университет“ в София. Занимава се активно с литература още от ранните си години. Започва да превежда българска художествена литература в началото на 21. век. Има издадени пет стихосбирки на български език, три романа и пиеси, както и преводи от и на арабски и български език. Това включва поетични и прозаични антологии, както и няколко романа. Поканихме го, за да ни разкаже за своя опит като преводач.
Как започна пътят ви като преводач?
Никога не съм си поставял за цел да стана преводач, но след като се запознах с българската литература, прочитайки много съвременни и класически творби, реших все пак да опитам да преведа някои български произведения. В началото се насочих към любимия ми жанр – поезията. Да, имах успех и с издаването, тъй като от дълго време няма сериозни стъпки в тази насока. Години по-късно добих достатъчно кураж, за да издам книги в превод от български на арабски език. Не са за подценяване желанието и волята на издателите и липсата на такъв род литература в арабския свят.
Кое за вас е най-голямото предизвикателство в този занаят?
Преводаческата дейност е труден занаят, изисква много добри лингвистични познания, познаване на генетичния код на нацията, традициите, болката и мечтите на българите, на езика, на който се очаква да бъде трансформирано литературното произведение и да намери мястото си в гънките на друга култура. Най-голямото предизвикателство бе преводът на класическата поезия и в частност поемата „Септември“ на Гео Милев, където поетът използва много архаични думи и синоними.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
Най-важният урок в моята работа като преводач е способността да вникна във вътрешния свят на автора на превеждания текст. Това ми помогна и при изграждане на образите на основните действащи лица в личните ми творби. Често се налага да изучавам и изследвам допълнителна специализирана литература за по-голяма достоверност, включително географски и исторически данни, понякога – медицински и юридически термини.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Вижте, преводаческата дейност е трудоемка и изисква сериозна концентрация. Тя се постига в ранните часове на деня, към 5 – 6 сутринта, когато си приготвям кафе и се наслаждавам на изгрева, сам с вселената. Работя около два часа и се готвя за различна дейност. Ако не съм на работа, се разхождам по паркове през пролетта и лятото, иначе избирам тиха градина или пешеходна улица за кратка разходка. Случва се да се срещам с приятели и познати. Подобни срещи ме зареждат с положителна енергия. Вечерите комбинирам с работа и участия в премиери на книги, концерти и театрални представления.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Преди всичко се очаква преводачът да е лоялен относно текстовете, които превежда. Но все пак аз превеждам коренно различна литература, от една страна тя е балканска, но е и европейска. Налага се да търся златната езикова среда, където да се запази конструкцията на оригиналния текст и същевременно да звучи приемливо и добре на арабски език. Това е доста трудна задача, но опитът който натрупах, ми помага в тази насока. Така че в никакъв случай не редактирам автора. Има механизми, които помагат за пренасяне на мисълта и идеята, например сливане на няколко изречения, тъй като арабският език предлага по-широко пространство за протичане на мислите с ограничен брой препинателни знаци.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Много труден въпрос, но в интерес на истината аз съм сигурен, че един добър поет или писател е способен винаги да предложи отличен превод, понякога в пъти по-добър от оригинала. Все пак единствено специалистите могат да се изкажат по този въпрос. Лично аз предпочитам да чета хубави преводи на известни творби. В крайна сметка преводачът е длъжен да пренесе духа и вътрешния свят на автора, който превежда. Не е приемливо да превежда на висок литературен език един обикновен текст, в който често се срещат жаргон, ругатни или думи от уличния речник.
Коя е последната книга, по която работихте?
В момента превеждам сборник с разкази на Здравка Евтимова. Надявам се преводът да види бял свят в Египет през 2023 г. Иначе последният ми реализиран превод е романът на Елена Алексиева „Свети вълк“.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
Книгата, която остави най-приятни спомени и трайни следи в съзнанието ми, е създадената и преведена от мен „Антология на съвременната българска литература“ на арабски език, също и том с разкази под заглавието „В началото бе епилогът“, издаден през 2017 г. в Аман. Премиерата беше удивителна, присъстваха разнообразни представители на йорданското общество, литератори, адвокати, писатели, видни общественици и мнозина от завършилите висше образование в България.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Романът на Георги Марков „Жените на Варшава“. Макар писателят да е известен като политически анализатор, този роман ме разтърси със своите умело прикрити препратки и дълбокия смисъл на свободата, дори цената ѝ да е самият живот – цена, която писателят в крайна сметка е платил.
Кой е любимият ви чужд превод?
Романът „Самарканд“ от големия ливанско-френския писател Амин Маалуф, изумителен превод. Не знам френски, тъй като използвам предимно английски език, но преводачът владее двата езика и е запознат с най-малките детайли от историческата реторика в този роман, както и другите творби на Маалуф.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Примери много, но въпреки трудностите винаги успявам да намеря подходяща формула за правилен и добър превод. Арабският език е океан и е много богат със синоними – могат да се преброят повече от 12 милиона думи. Но ще дам пример от новелата на Виктор Пасков, където говори дядото Георг Хених на развален български език, тъй като е чех, който е дошъл с жена си в София, за да се прехранва, изработвайки цигулки.
„- Ти не беден! Аз очи видел, познава тебе! Може махала бедно, але ти не беден. Цар! Цар Виктор, чул мене? Помни дълго: ти цар Виктор, как цар Давид, цар Саул, цар Соломон…“
Както се вижда от текста, преводачът няма голям избор, така че се наложи да намеря компромисен вариант за да предпазя основната идея на автора. Но успях да завъртя съответните изречения на арабски език, така че да покажа чуждия произход на Хених.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Не можем в никакъв случай да оспорваме значимостта и силното въздействие и присъствие на машинния превод, който се развива с уникална скорост. Можем само да се възползваме от техническия прогрес за съкращаване на времето, прекарано пред екраните. Но все пак има опасност да станем повече зависими от машинния превод, съответно и по-мързеливи.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Прави силно впечатление широката обща култура в творбите, които съм чел и превеждал. Мога да дам пример от разказа на Костадин Костадинов, който носи заглавието „Заливът на Ифигения“. Наложи се да търся географски наименования на много местности, споменати в разказа. Сякаш авторът е живял в тези ширини. Именно този специфичен подход и литературен наритив ме карат да съм прецизен във всички въпроси и задачи, които стоят пред мен. Новото поколение творци в България са обещаващи и съм сигурен, че те ще постигат нови и нови върхове.
Вижте как превеждат още:
Стела Джелепова
Зорница Китинска
Димитър Атанасов
Анелия Петрунова
Русанка Ляпова
Невена Дишлиева-Кръстева
Ева Кънева
Екатерина Петрова
Теодора Цанкова
Ангелина Александрова
Росица Цветанова
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
Можете да намерите новия роман на Хайри Хамдан – „Лешникови градини“ – в Ozone.bg.
