Росица Цветанова е родена във Варна през 1985 г. Следва Скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2015 г. защитава докторска дисертация на тема „Швеция и Финландия: взаимни влияния в областта на литературата след Реформацията (XVI-XXI в.)“ и понастоящем е хоноруван преподавател по дисциплините „Културна история на Скандинавския север“ и „Странознание – Финландия“. От 2008 г. насам превежда художествена литература от шведски, датски, норвежки и фински: проза, поезия, драматургия, през последните години във все по-голяма степен и детска литература. Сред авторите, които е превеждала на български, са Дорте Норс, Ингер Кристенсен, Оле Лун Киркегор, Сара Стридсберг, Вернер фон Хейденстам, Давид Лагеркранс, Йон Айвиде Линдквист, Шел Вестьо, Софи Оксанен, Хели Лаксонен, Роса Ликсом, Маури Кунас, Катя Кету, Пер Петершон, Мария Пар и др. В свободното си време обича да пътува, напоследък все повече сред природата. Хобитата ѝ са свързани с кулинарията и особено с наблюдаването и снимането на птици. На сърце са ѝ местата, разположени близо до морския бряг.
Запознах се с преводаческия талант на Росица през двата романа на Катя Кету, издавани на български – „Нощна пеперуда“ и „Роуз е изчезнала“ (изд. ICU) – и двете с прекрасен език и атмосфера, която те въвлича изцяло в духа на епохата, в историята и особената магичност, присъща на финландската авторка. След общуването ми с нея, другите ѝ преводи се изместиха още по-напред в списъка ми за четене. Вярвам, че да си добър професионалист и талантлив преводач някак не е достатъчно за истински добрия превод. Трябва да вложиш и душа. А Росица прави тъкмо това.
Как започна пътят ви като преводач?
През 2006-2008 г. се долавяше нещо като смяна на поколенията преводачи от скандинавските езици и много студенти направиха първите си стъпки в това поприще. Личеше си недостигът на преводачи в нашата сфера в комбинация със засилен интерес от страна на издателите. С мен се свързаха най-напред за превод от фински по препоръка на библиотекарката ни, която явно беше решила, че съм овладяла езика до съвършенство, понеже в общежитието нямах интернет и го учех (сама) в библиотеката на специалността. Когато ми предложиха да преведа „Танц над гробовете“ на финландския класик Мика Валтари, за късмет бях в Швеция и имах достъп до учебници, граматики и теоретични материали, свързани именно с превода от фински и много ценни за работата ми. Скоро след това започнаха да ми възлагат преводи и от трите скандинавски езика.
Споделете един важен урок, на който ви научи работата ви на преводач.
На смирение. В студентските си години всички са много надъхани и си мислят, че като понаучат 2-3 езика и попътуват малко, за да се докоснат до съответните държави, знаят всичко и става много лесно – виждам го и сред студентите ми. Истината е, че превеждането на литература изисква да владееш на първо място родния си език (целевия) и непрекъснато да трупаш познания и опит.
Имате ли „ритуали“, докато превеждате?
Не, но в миналото избягвах да разгласявам над какво работя, тъй като превеждането е бавен процес, а аз обичам да говоря чак след като съм свършила работата.
Преводачът може ли да си позволи да редактира автора?
Това е предмет на нескончаеми дискусии, но факт е, че понякога се налага (с мярка). Особено в наши дни, когато за преводачите има онлайн платформи за комуникация, е лесно да обменяме опит и нерядко се случва някой да открие грешка в даден текст, да попита автора, за да се намери решение на проблема – така всички поправяме (имам предвид преводачите, които превеждат една и съща творба на различни езици). Коригирам и без да питам, ако става въпрос за очевидна фактологична неточност. Същото важи и за повторенията – поорязвам ги, стига да не са умишлени/ характерни. Понякога обаче не става дума за фактологична грешка или недоглеждане на автора, а за книга, която стилово не е на достатъчно добро ниво, не е редактирана достатъчно в оригинал или е написана по начин, който не се приема добре у нас. Намирам, че в такива случаи не е лошо да се правят малки корекции, за да звучи добре на български (или „гладко“, както е модерно да се казва), без да се посяга на цялостния стил на автора.
Според вас добър преводач ли е този, чийто превод в крайна сметка е по-хубав от оригиналния текст?
Един наш шведски лектор беше казал, че сигурно българските преводи на конкретна негова сънародничка са много хубави, защото няма как да станат по-лоши от оригинала, а и предполагам, че е виждал с какво упорство и усърдие учат студентите му. Важно е обаче преводачът, колкото и да е талантлив, опитен, ерудиран, да има усет докъде може да се простира и да не прекалява. Предполагам, че добрият преводач знае къде минава границата.
Коя е последната книга, по която работихте?
Последната издадена е „Аз ще бъда учен“ на Теро Миелонен, а за възрастни – „Раят“ на Пия Лейно.
С кой ваш превод се гордеете най-много?
С „Крава и бреза“ – избрани стихотворения от Хели Лаксонен. Работата по превода беше приятно и обогатяващо предизвикателство, тъй като Хели пише на своя диалект, а той трябва да се учи. За щастие имах достъп до необходимите ресурси във Финландия, пък и самата поетеса отговаряше на въпроси с готовност. Ако преводачът владее само книжовния фински, няма да разбира диалекта ѝ автоматично. И все пак се гордея с книгата, защото беше резултат от сърцата работа от страна на всички замесени: като се започне от Марин Бодаков, който беше открил поезията на Хели по стечение на обстоятелствата и редактира преведените стихотворения, мине се през издателя Нейко Генчев и се стигне до графичното оформление. Накрая стиховете на Хели намериха много почитатели у нас, което всъщност е най-същественото за един превод – да е жив.
Кой е последният превод, който остави траен отпечатък у вас?
Ако става въпрос за мой превод: стихосбирката „Писмо през април“ на Ингер Кристенсен. А ако е чужд превод: миналото лято изчетох на един дъх „Трите тела“, „Тъмна гора“ и „Безсмъртната смърт“ на Лиу Цъсин и останах възхитена от къртовския труд на Стефан Русинов, а и от самите книги.
Кой е любимият ви чужд превод?
Обожавам преводите на Нева Мичева и надали ще съм единствената с такъв отговор на настоящия въпрос. Трудно е да изтъкна един, но си спомням, че в „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ (Дино Будзати) бях силно впечатлена от бележките под линия. Знам, че е спорно доколко са необходими и прочее, но смятам, че тези именно бележки под линия бяха образцови.
Споделете за поне една „непреводима“ дума/израз, която сте срещали в практиката си. Как финално я преведохте?
Нещо, което изглежда твърде лесно и тривиално, но на практика е много трудно за превеждане, са ястията и хранителните продукти. Например популярният датски koldskål в буквален превод означава „студена паница“ и представлява гъст, течен млечен продукт с ванилия и яйца, който се продава в картонени кутии като тези на прясното мляко. У нас не е познат, а трябваше да го преведа като за детски роман. Нарекох го „студен млечен крем“, защото наличието на мляко беше ключово за сюжета, а „крем“ – защото съдържа и яйца, макар по консистенция силно да наподобява продуктите, които най-общо се водят йогурт.
Повече вреди или ползи носят машинните преводи?
Зависи за какво се използват. Машинните преводи на термини вършат добра работа между някои езици, но има редица фрапантни примери в сферата на търговията (и не само): социалните мрежи ни затрупват с реклами на онлайн магазини на „български“, които или ми е трудно да разбера, или най-напред си ги превеждам на английски и тогава ги схващам. Вредата не е в машинния превод, а в немарливото отношение към резултата и автоматичното приемане, че няма нужда текстовете да се изпипват или поне редактират. Много хора нямат представа от превод в ежедневието си и не се замислят кое как трябва или не трябва да се прави. Дори се е случвало познати да ме питат какви пособия ползвам в работата си – разчитаха, че е съвсем естествено да превеждам книги с Google Translate. Подобна нагласа развиват и младите хора, които растат онлайн, и рискуваме изкуственият интелект да се усъвършенства, а естественият да става все по-ленив. Не е нормално отвсякъде да те залива български, който е буквален превод от английски и няма нищо общо с изразните средства на нашия език. Имам известен опит с обучаване на изкуствен интелект и работа с платформи, които целят да улеснят или заместят хората, за да се ускори работният процес (тук не говоря за превод!) и съм по-скоро скептично настроена.
Тъй като напоследък нашумя темата доколко машините ще ни изместят и в художествения превод, аз лично не съм съгласна с твърденията, че било глупаво да не се възползваме от такова улеснение: нека машината да си превежда, а ние само да редактираме тук-таме после – защо да се хабим да пишем? Не е така. За мен превеждането изисква фокус върху всяка отделна дума и нерядко комуникация с автора, познаване на редица обстоятелства, които машината няма откъде да отгатне, заигравка с многозначността на думите. Писането на литература и превеждането ѝ са два вида творчески процес, за който машините, колкото и да се усъвършенстват, надали скоро ще развият усет. Ако пък книгата е толкова елементарна, че да я превежда машина – за какво ни е изобщо? Един прост пример от „Карирания Нинджа“ (Андерс Метесен): авторът описва с какво се занимава майката на главния герой и заключава, че тя действително помага на много хора, но всичкото това изглежда малко „тюркоазено“. Попитах Андерс какво има предвид и той ми обясни, че свързва тюркоазения цвят с увлечението на определени хора по разни „ню ейдж“ практики, та колкото и добре да пасваше обяснението му на образа на героинята, нямаше как да се преведе буквално и читателите да се досетят – това машината няма как да го осъзнае, навярно и много читатели не го осъзнават, но е специфична асоциация на автора. Отделен проблем е и че машинният превод малко по малко би могъл да навлезе като „лоша практика“ с цел заместване на преводачите с редки езици, ако са заети и не може да се намери специалист за даден текст, или пък с цел подбиване на цената – това го виждаме от доста време при превода на документи: най-вече инженери, които искат превод на ръководства за употреба или например реплики на чат-ботове, изпращат готови „преведени“ машинно материали с изискването преводачът само да ги пипне, за да звучат естествено (и да платят малко). Сигурно звуча назадничаво, но има човешки дейности, за които трябва душа.
Нещо любопитно, което научихте от книга, която превеждахте?
Едновременно от моя и чужда преведена книга научих, че в космоса ядрените ракети не биха образували ударна вълна поради вакуума. Честно казано, не се бях замисляла дотогава, защото това е разпространен прийом в киното (явно и в литературата). Проблемът беше, че в моя роман ударната вълна беше и ключов фактор за развоя на сюжета, но има случаи, когато няма как да пренапишеш оригинала в превода си.
Можете да купите изброените в материала книги и други ненамалени продукти от Ozone.bg.
Вижте как превеждат още:
Екатерина Търпоманова
Азиз Таш
Бела Чолакова
Мария Змийчарова
Аксиния Михайлова
Крум Крумов
