Advertorial
Българските почитатели на скандинавската криминална литература, и в частност на знаменития неин представител – Ю Несбьо, имат повод да празнуват днес. От печат излиза 12-ият случай в поредицата за любимия ни инспектор Хари Хуле! „Нож“ вероятно е най-добрата книга от и без това изключителната поредица на Ю Несбьо. Моралните дилеми ще ви напомнят Достоевски, изненадите ще ви спрат дъха, диалозите ще ви разсмеят, а напрежението е безспирно.
По този повод преводачката на поредицата – Ева Кънева – подготви материал специално за „Аз чета“, подготвен на база обстойно проучване на множеството интервюта на Ю Несбьо за норвежкия печат.
Животът на Хари се преобръща наопаки – синтезира Несбьо преживяванията на главния герой в „Нож“. – Закъсал го е здравата. А често, когато човек си мисли, че по-лошо няма накъде, се случва наистина голямо нещастие.
Защо решава да подложи Хари Хуле на изпитание?
Въпросът пред какви чудовища да изправя Хари често опира до интуиция. Запитах се: какво е най-лошото, което би могло да го сполети? Склонен ли съм да му го причиня? Определено бях.
Хари Хуле е „заченат“ преди цели 22 години. През 1997 година Ю Несбьо се отказва да работи като финансов брокер, временно замразява кариерата на поп звезда в „Ди Дере“ и изпраща ръкописа на „Прилепът“ в офиса на голямо норвежко издателство. Сега, 22 години по-късно, читателите се питат не страда ли достатъчно Хари Хуле.
Защо Несбьо е толкова жесток към него?
Лоялен съм главно към историята и към героя, подвластен на гравитация, неумолимо теглеща го към пропастта. Никой не може да избяга от съдбата си… Преди все повтарях, че Хари Хуле е изцяло измислен образ, но открих нещо интересно: макар да си мисля, че пиша за човек, коренно различен от мен, в крайна сметка написаното е свързано с моя живот.
Ю Несбьо (снимка: Торн Улберг)
По повод новата си книга Несбьо е проучил психичните бариери пред отнемането на човешки живот. Оказва се, че едно от най-трудните неща на света е да накараш някого да убие човек с нож. Психолозите го обясняват с физическата близост, неизбежна при такова престъпление. Когато си толкова близо до врага, нещо те възпира.
Именно това раздвоение е интересно за Несбьо. Колкото по-близо се намираш до един човек, толкова по-трудно ти е да му отнемеш живота. Именно ножът е основното оръжие в новия му роман.
Докъде е допустимо да стигне един автор, пишейки за насилие?
Според мен има граница, която не бива да се прекрачва. Насилието в криминалния роман изпълнява определена функция. Целта е да опиташ да създадеш у читателя представа за лицето на злото. Превърнал съм стремежа да проуча до основи злото в нещо като мой проект. Понякога се стига дотам, описанията на насилие да се превърнат в чисто техническо упражнение, в самоцел.
Несбьо признава, че веднъж е прекрачил границата. Само веднъж. В „Леопардът“.
Впоследствие осъзнах, че съм се поувлякъл. За да опиша конфликта, не беше нужно да се впускам в толкова детайлни описания на човешката жестокост. В шведски вестник попаднах на рецензия, чийто автор се възмущаваше от бруталното насилие в книгата. Препрочетох въпросните откъси и признавам, че съм попрекалил.
Въпреки грандиозните успехи на литературната сцена животът на Ю Несбьо не се е променил особено.
Писателите са знаменитости без лица. Случвало се е по време на летищна проверка да ме познаят, защото името ми е написано в паспорта. Като лице не съм кой знае колко известен. На прохождащите млади писатели ще кажа така: има разочароващо малка разлика между това да си малко известен, и това да си много известен – усмихва се Несбьо. – Всъщност животът ми не се е променил особено. Ако искаш да си писател, първо трябва да обичаш да седиш сам в кабинет или по кафенета, както често правя аз. Разликата с преди вероятно са повечето интервюта, когато книгата излезе… Изключително трудно е да кажеш нещо, което не е било казвано хиляди пъти преди теб. Може да е безнадеждна амбиция, но ми се иска един ден да напиша нещо оригинално и много вярно. Това ме мотивира да ставам сутрин и да пиша… Предаването на ръкописа винаги е съпроводено с голямо нервно напрежение. Писането на книги те прави уязвим. Когато пишеш поп парчета за банда, заедно споделяте и успехите, и несполуките. Но като писател си разголен и посрещаш сам и успеха, и провала. Предавайки ръкописа, все едно казваш: „Това са най-добрите 500 страници, които успях да измисля. Моля ви, обичайте ме.“
-
- Ю Несбьо (снимка: Хокон Айкесдал)
Ю Несбьо поставя кариерата пред семейството. Изпитва дълбока привързаност към професията си и към отговорността да доставя радост на хората. Просто така е устроен.
Живея като монах. Ставам рано, за да пиша. Не изпитвам потребност непрекъснато да съм обграден от хора. Мнозина си мислят, че в моята професия всичко е въпрос на строга дисциплина. Всъщност ключовата дума по-скоро е копнеж по свобода, по възможността да разполагам свободно с времето си. Затова много държа да не правя личния си живот публично достояние. Работата ми е да разказвам, а когато разказвачът стане светска личност, той започва да пречи на разказа. Обичам уединението. Ако прекалено афишираш личния си живот и всички знаят всичко за теб, все едно през цялото време си на сцената. А аз не искам да бъда там.
„За да звучат текстовете ми достоверно, лъжа – споделя още писателят. – „Каквото и да си говорим, реалността винаги надминава художествената измислица.“
„Успехът е променлива величина – заключава Несбьо. – „А щастието – непрекъснато да си на път към следващото предизвикателство.“
Ю Несбьо (снимка: Торн Улберг)
Миналата година, точно преди представянето на „Макбет“ във Великобритания, Несбьо преживява леко авиопремеждие.
Точно преди да кацне на „Хийтроу“, самолетът пак се издигна във въздуха. В салона се възцари пълно мълчание. Никой не знаеше какво става. И аз се замислих: ами ако това е краят, дотук съм, един вид? Направих си кратка житейска равносметка: написал съм „Жажда“ – тя може да мине за завършек на поредицата; дъщеря ми е на осемнайсет, здрава е и е поела по правилния път; нямам неразчистени сметки с никого. Общо взето, всичко е наред, обобщих наум. Ако самолетът се разбие, казах си, няма какво да ме притеснява. Не ми се умира, но от друга страна, ще си спестя суматохата около промоцията на „Макбет“.
Колко хладнокръвно!
Е, ще излъжа, ако кажа, че бях разочарован, когато няколко минути по-късно се приземихме благополучно, но денят не беше никак лош за умиране. Виж, друго щеше да е, ако, да речем, не бях дописал последната глава от последния роман за Хари Хуле.
Книгите на Ю Несбьо можете да поръчате от Ozone.bg с безплатна доставка и 10% отстъпка, ползвайки код azcheta при завършване на поръчката си.
Не пропускайте ревютата ни за „Снежния човек“, „Хлебарките“, „Спасителя“ и „Жажда“ от поредицата за Хари Хуле, както и за самостоятелните роману на Ю Несбьо „Ловци на глави“ и „Кръв по снега“. И ако не вярвате, че признатият в цял свят майстор на криминалета пише и детски книги, хвърлете едно око на ревютата за „Пръц-прахът и лудите изобретения на доктор Проктор“, „Доктор Проктор и ваната на времето“, „Доктор Проктор и големият банков обир“ и „Доктор Проктор спасява света от гибел. Може би“.
