fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Книжен блиц за април 2017

7 мин.

Време е за книжния ни блиц за април, който беше изпълнен с интересни събития и нови книги. В навечерието на Пролетния базар на книгата искаме да ви споделим скромна част от книжките, които прочетохме през изминалия месец. А вие с кои книги поставихте началото на пролетния сезон? 

Петрана Петрова

“Женски работи” (изд.“Колектив“) е сборник с разкази, четени или създадени специално за “Пощенска кутия за приказки”. Осем интересни жени излизат от своите обичайни роли и разказват: за изпитанията на жената над 30 г., за баби, за насилието, за страховете, за смеховете, за мъжете – разбира се. От чиклит сюжети – намиране на половинка след серия невъзможности и сблъсъци, до монолога на Коста в запазена диалектна форма и опити за фантастика. Избраните авторки представят себе си преди всяка серия разкази по индивидуален начин. На финала си с усещането за невъзможност да класифицираш българската жена от 21 век. Усещане, което ме радва и забавлява. Прочетох книгата в опит да изпълня пожеланията на колегите “в душата ми да разцъфтяват цветя”. И наистина, споделените истории увличат, убеждават, че са автентични, лично преживяни или дочути. Има и розови окраски, и необмислени плахости. Предговорът не ме настрои положително към сборника. Препоръчвам “Женски работи” за четене в тежки състояние и при дълги пътувания. Ободрява.

Цветомира Дукова

Chasat na chudovishteto Patrik Nes

„Часът на чудовището“, Патрик Нес (изд. Студио Артлайн, превод Златка Паскалева) е изключително въздействащ роман за неподозираните сили, които са стаени във всеки от нас. Патрик Нес превежда Конър – момчето, чийто живот бавно и методично се разпада – през мрачните гори на загубата и порастването, за да ни напомни колко много неща може да преживее човек, с колко много болка и демони може да се справи. Но най-важното си остава начинът, по който се подчиняваме на времето и неговите изпитания, така че от другия край на бурята да излезем не невредими, а по-силни. Повече „ние“, по-малко „аз“. (Прочетете подробните ревюта на Габи  и Гери).

 

Ако познавате Патрик Нес единствено като автор на янг адълт романи, „Жената жерав“ може би ще ви изненада. Тази интересна смесица от приказка, легенда и съвременна семейна история, като буйна река се укротява и влива в роман за древна птица жена, която носи на крилете си цялата предопределеност на всички светове.

Жената жерав идва на света, за да прости недостатъците и достойнствата на останалите герои и да им позволи да бъдат себе си, като ги приема безусловно. На тази основа Нес е създал чуден разказ за немислимото и за множеството истории, които съществуват едновременно, без да подозират една за друга. (Вижте ревюто на Габи).

 

От много време не ми се беше случвало да изпитвам толкова голямо възхищение и респект към книга, която чета. После взех „Кажи на вълците, че съм си у дома“(изд. Милениум) и дълго време след нея думите ми ми се струваха излишни.

Не знам какъв е романът на Карол Рифка Брънт. Дали всеки трябва да го прочете? Дали докосва читателя на различни места по тялото? Дали е важна книга? Но знам, че няма да премине през човек, без да остави пътека в самото му сърце. Тайна и скрита пътека, която ще бъде разчиствана малко по малко и ще бъде извървяна по най-подходящия начин, в най-точното време.

Може и да бъде залесена с борове, за да спре да всява въпроси и тревоги, но пак ще си бъде там – в ляво, под гърдите, и в края й ще пише какво е добро и какво е човекът. (Прочетето пълното ревю на Милена.)

 

midalseksСлед „Кажи на вълците, че съм си у дома“ започнах да чета „Мидълсекс“ (изд. Жанет 45) на Джефри Юдженидис и след първите 150 страници бях изпаднала в странното състояние да седя и да се дивя на сходствата в темите на двата романа. Усещането ми беше сюрреалистично и почти виждах как двамата автори разговарят, пишейки две съвсем различни книги. Като запазват общите проблеми – за непосилното бреме на чувствата, отправяни към забранения „обект“, за осъзнаването и приемането на собствено аз, за удивителните сила на съзнанието, което е способно да свикне с какво ли не, за предразсъдъците на човека и на обществото, за парите, които в последна сметка означат… нищо.

„Мидълсекс“ е един огромен текст – съчетание между старогръцка драма, американски реализъм и човешка ирония, който се разлива, докато бъде четен. Въздишка, която за няколко мига, разказва историята на три поколения в две държави, на два континента. Вижте ревютата на Милена и Вики.

Цветомила Димитрова

„Джелсомино в Страната на лъжците”, Джани Родари (изд. Ciela)

„Джелсомино в Страната на лъжците”  на Джани Родари е една от детските книги, които подминах докато растях и чиято магия откривам едва сега. Историята за Джелсомино, неговия необикновен глас и още по-необикновени приключения е повече от детска книга. Предимството да я четеш като възрастен, е че откриваш много скрити послания и интересни аналогии – за света на лъжите и за силата да се бориш за истината, за приятелството и лоялността – и всичко това поднесено с много хумор и фантазия. Все по-рядко ми се случва да попадам на нетипични истории с различен, донякъде нереалистичен сюжет, които разчупват установените норми, а въображението ни има нужда да се потапя в такива светове. Именно тогава на помощ идват детските книги – цветни, забавни, искрени и доказващи, че няма невъзможни неща.

Можете да прочетете ревюто на Яна Кръстева в “Детски книги”.

Гергана Петрова

„Библиотеката на душите“, Рансъм Ригс (изд. Бард, превода Елика Рафи)

Bibliotekata na dushite Ransam RigsОтлагах няколко седмици започването на последната книга от трилогията за чудатите деца на Мис Перигрин, защото не исках да слагам край на историята. Но вътрешно нямах търпение да разбера какво ще се случи с любимите ни чудати и перигрини.

Изданието отново е завладяващо и красиво – с фотографии, които да допълнят въображението ни. Рансъм Ригс умело създава усещането за завършеност на приключението, в което среща героите си с постоянни избори за семейството си, за приятелството и любовта. Те са още деца, поставени пред множество трудности и изпитания, които преминават с детската си наивност, честност и смелост. Прочете подробното ревю на Милена.

 

Александър Кръстев

„МАЛКИЯТ ВЪЛК – Дневник на Великите приключения“, Йън Уайброу (изд. Миранда)

Във втората книжка с приключенията на Малчо Вълчо всичко е Велико – велика е идеята му да превърне Колежа по Коварства на покойния Чичо Зълчан в Училище за Приключения, велик е и номерът, който един стар негов познайник опитва да му спретни, велики са и пътешествията, в които Малчо, Вик и новото им другарче Перушан се впускат.

Уайброу пак залага на „епистоларната“ форма на описване на приключенията – от Малчо към родителите му, но определено надгражда случващото се в първата книга от поредицата „Малкият вълк“ с още по-забавни истории и още няколко основни персонажа.

[ + ]