fb
МненияПо света

Крис Клийв: Не можем да спрем насилието, но можем да облекчим ранимостта на света

4 мин.
Снимка: Лу Абъркромби

„Неспособни сме да спрем насилието, но можем да облекчим ранимостта на този свят. Трябва да си кажем – добре, сега разбирам колко е важно да правим повече за останалите. Да се грижим един за друг и да се пазим“, каза в ефира на БНР британският писател, журналист и психолог Крис Клийв.

Той е категоричен, че не можем да обезоръжим войната с доброта, но можем да направим своя свят по-сигурен. Да предотвратим ескалация чрез доброта. „На първо място, не бива да демонизираме групи от хора. Например Русия и нейния народ. Това, което говорят младите хора, много ме окуражава. Те осъзнават разликата между властта в Русия и населението ѝ. Трябва да разберем, че е сторено зло и в същото време да отделим омразата от сърцата си към дадена група от хора. Първо, трябва да спрем ескалацията в собствените си сърца. Друга част от механизма е да сме гостоприемни към бежанците“, каза още авторът на „На смелите се прощава“ (изд. ICU, преводач: Невена Дишлиева-Кръстева) в разговора с Иван Русланов.

Като психолог Крис Клийв общува с хора, преминали през подобни житейски трагедии. Като писател – с ветерани от войната, за да представи по-правдоподобно събитията в книгите си. 

„Не очаквах, че това ще се случи точно сега. Не бях подготвен за образите, които виждам от днешна Украйна. Не очаквах и това, което наблюдавам от случващото се в Полша с пристигащите бежанци, с огромни количества. Има нещо много страшно в израженията на хората, които изведнъж се оказват в центъра на подобни събития. Шокът, който може да видите по лицата им, е много трогателен, чак плашещ“, обясни той. 

Клийв допълни, че хората, с които е говорил, винаги твърдят, че е много трудно да обяснят какво всъщност представлява войната. За тях тя никога не спира. 

Когато си бил част от подобен конфликт, той остава в теб. Тези хора се връщат в свят, който не осъзнава какво точно се е случило и не знае какво е да си бил на бойното поле“.

Намираме се във време, в което преговорите и дипломатическите отношения не успяха да спрат войната и насилието. И това е много жалко, споделя Клийв. 

„Макар и ситуацията да е нова за Европа, имаме в съвременния свят много случаи, в които хората отиват на война. Включително и моята държава – например войните в Ирак и Афганистан. Цивилното население и военните там споделят същите преживявания и условия. Казвам с огромна предпазливост, че тази ситуация е нова за мен, нямаше обаче да е така, ако живеех в Ирак или в Афганистан. Или ако живеех в Сирия, където хората вече са станали свидетели на проваления диалог. Но да, това е нова ситуация за Европа. Мисля, че изненадата се крие в липсата на връзка между убеждението, че имаме много общи неща в момента, че се познаваме по-добре от всякога, че имаме приятели в социалните мрежи от засегнатите места. В същото време се оказва, че този диалог, тази връзка не съществува. Оказва се, че решението е едно – ужасно насилие. Това е шокиращото. Мисля, че хората не могат да намерят начин да интегрират това в ежедневието си“.

Според писателя единственият инструмент, който имаме, е любовта и способността да се грижим един за друг – независимо дали е за нашия съсед, приятел, близък, който живее в друга държава. 

„Мисля, че е важно да действаме, а не просто да седим, ужасено четейки новините. Да, четете новини. Бъдете ужасени. След това обаче се опитайте да сътворите някаква промяна в реалността чрез този страх. С помощта на собствената си креативност и любов“. 


Крис Клийв е възпитаник на престижния Бейлиол Колидж в Оксфорд, където завършва психология. Автор е на четири романа: „Възпламеняване“ (изд. ICU), „Другата ръка“ (изд. ICU), „Злато“ и „На смелите се прощава“ (изд. ICU), пише и разкази. Дебютният му роман „Възпламеняване“ е и адаптиран като филм, а вторият му роман, „Другата ръка“ или Little Bee в Америка, е №1 бестселър в класациите на New York Times с над 2-милионен тираж. Между 2007 и 2010 година списва регулярна рубрика, посветена на децата и родителството (Down with the kids), в Guardian. Носител на престижни литературни награди. Живее в Лондон със съпругата си и трите им деца. Роден е през 1973 година. 

[ + ]