Ще ви призная нещо: винаги съм си мислил, че книгите за корпоративни култури са скучни като дъждовен понеделник. И то е защото съм прочел няколко такива: сухи, абстрактни и някак пожелателни.
Но…
В последния месец четох „Правилото „Без правила“ на Рийд Хейстингс и Ерин Майер (изд. Grant Cardone, преводач Катерина Върбанчовска), и съм леко объркан от това колко ми хареса. Може би защото не е обичайната проповед от типа „Ето така трябва да се прави“, а по-скоро честен разговор за това как се е случило в действителност. И то в компания, която създаде изцяло нов бизнес модел пред очите на света.
Книгата разказва как Netflix е станал това, което е днес – не само стрийминг гигант, но и пример за това какво може да е модерното работно място. И не, не става дума за безплатни закуски и маси за пинг-понг. Говорим за нещо много по-радикално: компания без правила.
Какво ми хареса?
Хейстингс и Майер построяват цялата книга върху няколко от ключовите принципи на Netflix-културата, които събрани заедно, работят като алхимична реакция и превръщат онова, което в много компании е просто „работа“ в работно място №1 (по оценка на своите служители).
Хареса ми как е написана книгата – с редуването на перспективите на Рийд и Ерин. Тя, водещият световен експерт по организационна култура и той – човекът в основната на изключителен културен феномен. Дори самата Ерин признава: погледнати отвън, принципите на Netflix-културата изглеждат изключително противоречиви и направо агресивни, а в някои отношения просто отхвърлят уж общовалидни научни принципи.
„И въпреки това, един факт не може да се отрече…“ – клати учудено глава Ерин – „Netflix са изключително успешни“ – и като финансови резултати, и като удовлетвореност на хората си, и като компания, която преминават ефективно през няколко огромни промени:
- От DVD по пощата към streaming;
- От разпространение на старо съдържание към създаване на оригинални продукции;
- От компания, прицелена в американския пазар, до глобален медиен гигант.
Плътността на талантите
Представете си екшън герой, който отваря вратата с ритник. Това е чувството от първата глава на книгата, в която Рийд и Ерин изваждат на светло нещо, което повечето мениджъри мислят, но не смеят да изрекат: понякога в екипите просто има хора, от които трябва да се отървеш максимално бързо. И всички ще са доволни от това!
„За високоефективните служители страхотното работно място не е разкошният офис, красивият фитнес или безплатното суши. То е радостта от това да сте заобиколени с хора, които са едновременно талантливи и си сътрудничат“, казва Рийд.
И това много напомня думите на един друг технологичен гений, Стив Джобс:
Открих, че когато събереш достатъчно А-играчи, когато полагаш невероятни усилия, за да ги откриеш, те наистина обичат да работят заедно. Защото повечето никога не са имали възможност да го правят. И те не искат да работят с В- и С- играчи. Те искат да са заобиколени само с А-играчи.
А ефективността, допълва Ерин, както ниската, така и високата, е заразна.
Netflix разбират, че ако в екипа има макар и само няколко посредствени служители, техните работни навици и нагласи ще намалят ефективността на цялата организация. Затова, идеята на Рийд Хейстингс е да научат мениджърите в компанията да имат куража и дисциплината да уволнят всеки служител, който показва нежелано поведение или ниска ефективност. Затова и високата „плътност на таланта“ – съотношението на високоефективните таланти спрямо общия брой хора в компанията, е сред важните цели и измерители на Netflix.
Казвайте това, което действително мислите
И аз като Ерин се колебая дали това е гениално, или просто рецепта за катастрофа. Идеята на Netflix e, че всеки трябва да казва истината – директно, честно и редовно. Забравете за вежливото премълчаване или захаросването на нещата, когато колегите ви правят глупости. Netflix очаква от вас да казвате това, което мислите, НО… С положителни намерения. Не за да нападате някого, а за да изложите своите чувства и мнение. И то – кажете го на точния човек. Дори си имат принцип за това:
Казвай за някого само това, което би казал/а в лицето му.
Защо ви е всичко това? Защото, когато даването и получаването на обратна връзка стане масово, хората учат по-бързо и са по-ефективни в работата, смята Рийд. И още нещо:
Ако не говорите открито, когато не сте съгласни с колега или имате обратна връзка, която може да е полезна, то това е равносилно на нелоялно отношение към компанията. В края на краищата, бихте могли да помогнете на бизнеса, но избирате да не го направите.
За какво да внимавате
Колкото и впечатляващ да е моделът на Netflix, не мога да не забележа няколко проблема.
Първо, този подход работи в Netflix, но се съмнявам, че ще работи навсякъде. Да, видът бизнес е важен, но разковничето е в състоянието на вашите хора. В среда, където хората са най-често посредствени и с тях не е работено от мениджърите, въвеждането на подобни принципи би се превърнало в катастрофа.
Второ, културата на „радикална честност“ е подходяща за осъзнати хора, потиснали своето Его. И ще води до високи резултати, когато оценяването на „доброто“ е по обективни критерии, а не по личното мнение на някой, за когото нищо освен неговите начини не е достатъчно добро.
И най-важното: Netflix всъщност НЕ е компания без правила. Просто правилата не са написани – те са вградени в културата. Това е като да кажеш, че няма ограничение на скоростта, но всеки, който кара бавно, губи работата си.
Какво ми се стори ценно
В духа на Netflix, ще бъда откровен с вас: „Правилото „Без правила“ ми хареса и е сред по-интересните книги, които прочетох тази година. Взех си доста неща и извън всичко това, което ви споделих до тук, бих искал да подчертая и една идея, която наистина ми допадна:
Лидерство чрез контекст, не чрез контрол.
Вместо да микроменажираш всяка задача, създаваш ясна стратегия и оставяш умните хора да правят умни неща. В света на хибридните работни места, автоматизацията и глобалните работни екипи това не е просто хубава идея. Необходимост е.
Сравнението с „Maverick“: Два начина да се бунтуваш
Докато четях „Правилото „Без правила“, си спомних друга една готина книга за революционна фирмена култура: „Маверик“. Ако и вие сте фенове на Рикардо Семлер, мисля, че сравнението между двете ще ви заинтригува. И двете книги вярват, че доверието побеждава контрола.
Семлер беше казал: Ако искате моя съвет, поемете си дълбоко въздух, съберете кураж и изхвърлете наръчника с правилата. Хейстингс би се съгласил.
Разликата може би е в мотивацията. Семлер искал да направи хората щастливи на работа, докато Хейстингс иска да оптимизира Netflix за бизнес резултати, а щастието на персонала е от косвените му ползи. Но и ще намерите много прилики във философията на двамата, които тези думи на Рийд събират: Не искам да имам правила, които спират хората да взимат правилните решения своевременно… Даваме на хората свобода и отговорност. Но искаме едното да води към другото и обратно.
И си мисля, че Семлер на драго сърце би се съгласил.
В заключение
„Правилото „Без правила“ ми хареса повече, отколкото очаквах и ми помогна да видя в нова светлина важни теми за работата и лидерството.
Може би най-важният урок, който си взимам, е, че не е нужно да премахнем всички правила. По-скоро трябва да се запитаме кои правила наистина ни помагат, и кои – всъщност ни забавят по пътя към нашите цели. И че когато разбираме и спазваме водещите си принципи, всичко друго става по-лесно и по-бързо. А това е напомняне, от което всеки човек и организация има нужда.
Мисията на Росен Рашков е да подкрепя български и международни компании в мениджърски тренинг програми и екипен coaching за развитието на успешни лидери. Той е автор на The Leadership Workshop – първият и най-популярен бюлетин за лидерство на български език в LinkedIn, следван от близо 6700 настоящи и бъдещи ръководители от над 2500 организации. В рубриката „Лидерска библиотека с Росен Рашков“ ще можете да четете ревюта за книги, които ще ви помогнат да бъдете лидерът, с когото всички биха искали да работят.
Книгата ще намерите в Ozone.bg.
Прочетете още от „Лидерска библиотека с Росен Рашков“:
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Тим Кук“ от Лиандър Кейни
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Петте кръга“ от Александър Кръстев
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Коучинг навикът“ от Майкъл Бънгей Стейниър
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Изходен код“ от Бил Гейтс
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Дневникът на един изпълнителен директор“ от Стивън Бартлет
