Въпреки че отдавна съм пораснала, все още обичам да чета приказки. Е, вече не чак толкова детско написани, но обожавам да се потапям в истории, в които има нещо магично и доброто побеждава. Не намирам нищо лошо, дори смятам , че е добре всеки да поддържа детето в себе си. Затова и реших да прочета „Синдер” (изд. „Егмонт“), която представя една футуристична версия на приказката за Пепеляшка.
Действието е пренесено в Нов Пекин в бъдещето, имаме млад и чаровен принц, Пепеляшка е киборг, мащехата е зла, а от двете сестри едната е мила и добра. Но има и нови елементи – смъртоносна чума, която убива населението, зла кралица от друга … планета, всъщност Луната. За да е по-заплетено, Синдер (Пепеляшка) не си спомня миналото, имунизирана е от чумата и накрая дори се оказва много повече от това, което си е мислела.
Сюжетът донякъде следва класическата версия на приказката, но има изменения, като е добавена мистерия за разгадаване и междугалактическа политическа игра. През цялото време, докато четях, имах чувството, че гледам аниме. Сещате ли се, онези японски филмчета, в които героите са с огромни очи, често са тийнейджъри и винаги има някаква драма. След като я прочетох, разбрах, че усещането ми е било много точно. В края на книгата Мариса Мeйър изказва своите благодарности, в които включва и феновете на „Сейлър Мун” (известно аниме).
„Синдер” е само първа част от поредицата „Лунните хроники”, така че приказката не свършва, а предстоят още доста приключения. От анотацията на следващата книга се разбира, че ще се срещнем с други познати приказни герои – Червената шапчица и Вълка, а една от книгите ще е за Рапунцел. Подозирам, че злата кралица от Луната всъщност е тази от Снежанка, достатъчно загатнати елементи има и по-доста интересен начин е интерпретирана връзката с огледалото. Нямам търпение да видя какво ще се случи в оставащите три книги.
Прочетете ревютата на Преслава за следващите книги от поредицата „Лунните хроники“ – „Скарлет“ и „Крес“.
