fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Марко“ рита по кокалчетата позаспалия морал на XXI век

4 мин.

Eжедневието най-нагло размива ефекта от приятните моменти със сивотата си. По този начин, някак безцветно, преминаха за мен първите 200 страници от „Марко“ (изд. „Емас“). Задушаващият делничен ритъм обаче полека отстъпи при сблъсъка си с автор от класата на Юси Адлер-Улсен. Интересът ми към задълбочената криминална история постепенно се повишаваше, а с него и скоростта, с която поглъщах всяка следваща страница. Накрая финалният спринт ми отне възможността да се храня и наспивам в общоприетите норми (дай боже по-малко талантливи автори на този свят, че не ми се мисли…).

С помощта на акуратния и съобразен със спецификата на многообразната материя превод на Ева Кънева – от банкова сфера, през държавната администрация, та чак до жаргон от подземния свят, дъждовният Копенхаген и негостоприемната жега на Камерун се превръщат в сцена на един от най-заплетените сюжети, които бях срещал през последните години в жанра.

„Марко“ е петата от общо седем книги от поредицата за „Специален отдел Q“, ръководен от опитния комисар Карл Мьорк, и последната издадена в България на този етап. Разследването на отдела превежда както през блясъка на елита, така и през прогнилите прослойки на съвременното общество, представяйки забележителен набор от грехове и гледни точки, родени (и изродени) в уж цивилизования модерен свят. Не са спестени чувствата, угризенията и мотивите за постъпките на нито едно от главните действащи лица в книгата – както на „добрите“, така и на „лошите“ персонажи.

Изключително симпатичен е необичайният главен герой – тийнейджърът-джебчия Марко, който с хитростта си доказва, че дори и най-влиятелните личности не могат да предвидят постъпките на наглед незначителни хора. Той провокира едно развито и интелигентно общество като датското да покаже истинското си лице, за да изобличи ненавистта му срещу нищо и никакво си опърпано хлапе от улицата, дръзнало да се изправи срещу подземния свят. Съвестта на читателя неволно се надига срещу реакцията на достолепния датчанин, за да бъде впоследствие раздирана от срамното признание за прилика с начина му на мислене.

Юси Адлер-Улсен (снимка: Mystery Tribune)

Допадна ми разбиването на мита за престъпленията, свързани с документни измами и длъжностни присвоявания, които често сметаме за неспособни да привлекат вниманието на читателската маса. В книгата този тип „изтънчена“ престъпност води след себе си последствия, далеч по-епохални дори от легендарните престрелки на романтично описваната мафия от старата школа. Разбира се, романът едва ли би имал подобен успех без писателския гений на Адлер-Улсен. Датчанинът е подправил сюжета с точната доза насилие и превежда на опростен език сложните процеси, свързани с придвижването на парични потоци през плетеница от административни процедури.

Посредством тези способи Юси Адлер-Улсен доказва, че криминалетата са нещо повече от ребус за ума преди лягане. „Марко“ отваря очите за несправедливостите, криещи се във всяко кътче на нашия свят, в който безразличието царува. Това е роман, който повдига завесата над собственото ти Аз. След прочита му осъзнаваш низостта си, когато подминаваш обидите на костюмарите към „вонящите клошари“ пред магазина или щом отвръщаш поглед от колегата в офиса и го оставяш да те убеди, че „всички прибират, какво толкова?!“.

Мащабът на щетите, които нанасяме с малките компромиси, се стоварва със страшна сила след докосването до подобно четиво. Творчеството на Улсен е хапче за съвестно изтрезняване, като намирам пристрастяването към него за препоръчително.

Автор: Димитър Желев

Припомнете си и ревюто на Митко Аврамов за „Марко“. Писали сме и за други книги от поредицата за комисар Мьорк – „Жената в капан“, „Убийци на фазани“ и „Писмо в бутилка от П.“.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]