fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаНехудожествени

Мевлют се влюбва. Из „Странност на ума” на Орхан Памук

4 мин.

Новата книга на Орхан Памук „Странност на ума” вече е на пазара. Можете да поръчате романа на специална цена от сайта на издателство „Еднорог”, а ние ви предлагаме да прочетете ексклузивен откъс от книгата първо в Аз чета.

В края на август Мевлют отиде на сватбата на Коркут и Ведиха. Затрудняваше се дори на себе си да обясни как промени решението си. Облече сакото, което купи заранта с намаление от познат шивач на баща си. Сложи избелялата тъмносиня вратовръзка на баща си, която той носеше по празници и при посещение на държавни учреждения. Със заделените си пари купи марки от един златар в Шишли.

Сватбеният салон „Шахика“ се намираше на стръмния път между Дуттепе и Меджидиекьой. Лете, когато с Ферхад търгуваха, Мевлют и приятелят му на два-три пъти се бяха шмугвали в салона към края на сюнетите, организирани от общината и от синдикатите и бяха пили безплатно лимонада, бяха яли и бисквити на сватбите на майсторите и работниците, сватби, подкрепени от шефовете им, но паметта му бе изтрила всичко от това помещение, край което беше минавал многократно. Спусна се по стълбището, влезе в салона и за миг не успя да си поеме дъх заради врявата, вдигана от тълпата, и малкия оркестър, заради горещината и липсата на въздух в този подземен салон.

Сюлейман. Аз, брат ми, всички ние се зарадвахме много като видяхме Мевлют на сватбата. Батко бе облякъл светлобежов костюм и морава риза. Държа се чудесно с Мевлют, запозна го с всички, отведе го на масата, където седяхме младежите.

– Господа, не гледайте бебешкото лице на момчето – каза той. – В нашата фамилия той е най-якият мъж.

– Миличък Мевлют, щом си пуснал мустаци, значи не ти отива да пиеш само лимонада – казах аз. – Показах му бутилката под масата и като си взе чаша, му налях водка. – Ти истинска руска комунистическа водка пил ли си?

– Аз още турска водка не съм пил в живота си. Ако е по-силна от ракията, да не ме хване?

– Няма да те хване, напротив, ще те успокои, ще надигнеш глава и може би ще се сдобиеш със смелост да се огледаш наоколо.

– Аз се оглеждам – отвърна Мевлют. Но не гледаше. Щом докосна с език водката с лимонада, трепна, сякаш бе хапнал люта чушка, но се съвзе.

– Сюлейман, ще оставя на Коркут двайсет марки, но се притеснявам, че ще му се сторят малко.

– Откъде ги вземаш тия марки, ако те хване полицията, ще те приберат – казах аз, за да сплаша Мевлют.

– Не, всички купуват. Ти си наивник, ако си държиш парите в лири, заради инфлацията всеки ден половината изчезват – каза Мевлют.

Обърнах се към сътрапезниците.

– Не гледайте, че Мевлют има толкова простодушно лице. Този мъж е най-отраканият и стиснат продавач. Скъперник като теб да даде двайсет марки… голяма работа е това… Зарежи вече тая търговия с киселото мляко, Мевлют. На всички бащите ни бяха продавачи на кисело мляко, но сега си имаме своя работа.

– Не се притеснявайте, някой ден и аз ще изградя собствен бизнес. Тогава доста ще се зачудите и ще си кажете „защо и на нас не ни хрумна“.

– Мевлют, а като каква ще е тая твоя работа?

– Мевлют, ела и ми стани съдружник – каза Хидает Боксьора. (Беше се сдобил с този прякор понеже имаше нос като на боксьор и понеже по времето, когато възнамеряваше да се отпише от лицея, бе стоварил един юмрук, също като батко ми, на Февзи Позьора, учителя по химия.) – Аз с такива неща като бакалия или дюкян за дьонери не се занимавам. Имам магазин за сериозни строителни материали.

– Той не е твой, тоя магазин е на свако ти – казах аз. – Толкова и ние си имаме.

– Господа, момичетата гледат.

– Къде?

– Седят на масата на булката.

– Ей, не гледайте всички едновременно – казах. – Те вече са от моето семейство.

– Че ние не гледаме – отговори Хидает Боксьора, продължавайки да гледа.

– Тия момичета и без друго са доста малки. Ние не сме деца.

– Внимание, пристигна Хаджи Хамит.

– Еее, какво да направим? Да станем прави и да изпеем Химна на независимостта ли?

– Скрийте бутилките, не пийте дори от чашите с лимонада, много е проницателен, ще забележи. Страхотно се ядосва на такива неща, веднага ще ни накаже.