fb
Ревюта

„Момче на име Коледа“ носи ценните послания за празника отвъд подаръците

6 мин.

Нека си признаем – днес, когато Коледа не е забранена и дори сме заляти от информация за нея, а консуматорският предпразничен маратон залага на коледни лозунги още от ноември, да я срещнем в заглавие на нова книга не буди краен ентусиазъм. Запознати сме с класическите романи по темата, съвременните им интерпретации продължават да се роят, така че какво по-различно може да ни покаже една история на коледна тематика? Е, ще ви зарадвам – има една неизследвана територия, която британският журналист и писател Мат Хейг превръща в сюжет на детската си книга „Момче на име Коледа“ (изд. „Прозорец“), а именно – детството на добрия старец.

С британско чувство за хумор и много подхождащите му илюстрации, дело на Крис Мулд, изданието бе приятна изненада за мен. Вярвам, че ще бъде такава и за децата, които ще го прочетат.

Много добри сюжети се раждат от въпросите, които само малчуганите са способни да задават с неподправена искреност и непредубеденост. Такъв е случаят и с автора на „Причините да останеш жив“. В сайта си той пише:

Някога чудили ли сте се какъв е бил Дядо Коледа като момче? Е, моят син го направи. И моят отговор бе – момче на име Коледа.

Книгата започва с описание на тъжното детство на 11-годишния Николас с прякор Коледа, получен, защото е роден на 25 декември. Той живее в мизерни условия заедно със своя баща дървар и една мишка, която му прави компания в трудните моменти. Майка му е починала, баща му работи неуморно, а единствената играчка, която Николас има, е кукла, направена от ряпа. Въпреки несгодите момчето се опитва да бъде щастливо и упорито вярва в съществуването на чудеса и съответно на по-светли времена.

Повратен момент в живота му настъпва с предложение, което бащата получава – да замине с група мъже, за да докаже, че страната на джуджетата Джуджешки шлем наистина съществува. Експедицията е опасна и на мъжете е предложена щедра сума за изпълнението на задачата. Хейг описва с горчиво чувство за хумор реакцията на бащата – заслепен от силното желание най-сетне да се измъкне от крайна бедност, той дори не може да сметне колко точно ще получи за труда си, нито да прецени рисковете. Оставя сина си на грижите на сестра си, която мрази децата, а единствения съвет, който дава на Николас е… да внимава. Според мен това е най-нелепият и безсмислен съвет, който възрастните непрекъснато повтарят на тепърва опознаващите света деца. Предполагам, че малките читатели лесно ще се припознаят в тази сцена.


И, така, малкият Коледа остава сам, но след мъчително съжителство с леля си Карлота бяга от къщи. Останалата част от книгата проследява приключението, в което се превръща животът му – от срещата с елена Блитцен, през спасяването му от джуджета, до голямото му пътешествие. Успехът на мисията му да намери баща си обаче е помрачен от неочакваната истина, която разкрива. Много ми хареса тази, а и няколко други съвсем реални ситуации, които са намерили място в книгата. Нормално е децата да боготворят родителите си и да ги смятат за безгрешни, но идва моментът, в който болезненото осъзнаване, че големите също бъркат, не разполагат с цялото знание на света и дори те някога са били деца, минали през трудности и изпитания, ги принуждава да пораснат.

Николас не можеше да повярва на ушите си. Думите на баща му го опариха като наложил върху рана оцет. Собственият му баща беше похитител. Повечето хора порасват постепенно, в продължение на много години, ала Николас изгуби детското в себе си в един-единствен миг там, сред притихналата гора. Нищо не може да те накара да пораснеш по-бързо от разкритието, че баща ти не е човекът, за когото си го мислел.

Книгата е пълна с такива отрезвяващи сюжетни елементи, които, наред с магичната и красива част, биха провокирали децата да се замислят и да си зададат важни въпроси.

Сигурно си мислите, че финалът няма как да ви изненада – все пак познавате образа на Дядо Коледа отпреди да разберете за книгата на Хейг. На теория ще сте прави, но очарованието на края е в елегантния начин, по който авторът стига до прословутото обикаляне на света с шейна, движена от елени, и то във въздуха. Това е мотивацията на момчето да се захване с мисията си.

…когато разбереш кой си и кой ще бъдеш занапред. И понеже бе открил себе си, той спря да старее. Така, както спираш, когато стигнеш целта си след дълго пътуване или когато стигнеш последната страница на книга, когато историята е завършена и остава такава завинаги. Знаеше, че той – мъжът на име Коледа, който всъщност се чувстваше по-млад от всякога, шейсет и две годишно момче на име Коледа – няма да остарее и с един ден повече.

Би било прекрасно до малките четящи да достигне посланието, че всеки герой някога е бил малко и ранимо дете, минало през трънливи препятствия, но запазило вярата в доброто – вярата, че чудесата са възможни, стига да не се отказваме от тях. Също и поуката, че ако животът някога се отнесе благосклонно към нас, истинското удовлетворение ще дойде от споделянето на щастието и от чувството, че изпълняваме мисия, по-голяма от нас.

Ето защо препоръчвам „Момче на име Коледа“ като смислен коледен подарък за подрастващите около вас. И нека все пак не забравяме, че посланията в книгите се усвояват най-добре, когато ги подкрепяме с личния си пример ;)

Очарователния трейлър на романа с участието на няколко малки читатели можете да гледате тук:

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]