fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Книгите не решават проблемите на „Момичето, което четеше в метрото“

5 мин.

Идеята за пътуващите книги, или Буккросинг, е толкова нестандартна и вдъхновяваща, че винаги ми се е струвало съвсем подходящо да намери мястото си в някой роман. Не знам дали неочакваната среща с книга, тръгнала на пътешествие, има силата да промени нечия съдба, но Буккросинг със сигурност е върнал на много хора по света забравената радост и тръпка от  четенето. Дали обаче четенето може да върне радостта от живота? В „Момичето, което четеше в метрото“ (изд. „Ciela“) авторката Кристин Фере-Фльори прави опит да съчетае забавната литературна игра и библиотерапията в една вълнуваща история за силата на писаното слово.

Четенето е най-интересното, което се случва в иначе монотонното ежедневие на младата Жюлиет. Скрита зад тъмните очила, тя наблюдава други четящи пътници в метрото и се опитва да ги опознае чрез заглавията, които носят със себе си. Едно непредвидено отклонение от обичайния й маршрут я довежда до надписа „Книги без ограничения“ – въплъщение на мечтата на всеки запален читател. Примамливото обещание привлича героинята на Фере-Фльори към прага на странна къща, зад чиито стени се крият безброй етажерки с книги, които искат да бъдат свободни.

За разлика от Буккросинг, където случайността играе ключова роля, пътешествието на книгите от необикновената книжарница се направлява от опитни „трафиканти“, които се грижат за това дадено заглавие да се свърже с най-подходящия за него читател. За целта Жюлиет трябва се научи да гледа на книгите по нов начин – вместо да ги използва като прикритие на собствената си неувереност, тя ще намери в тях силата и мотивацията да промени живота си и да започне да прави това, което наистина обича.

Винаги се отдавам с удоволствие на провокациите на творби, в които са замесени книгите и четенето. Те са благодатна тема за един добър сюжет, защото носят хубаво послание и повечето от читателите по разбираеми причини могат да се идентифицират с героите и техните вълнения. Традиционните атрибути на подобни сюжети, като тайнствени книжарници, библиотеки, книгохранилища с жизнено важна мисия, обикновено проработват успешно. Но колкото и добре да е замислен мизансценът на една история, тя се нуждае от още литературна „храна“, за да оживее.

Със съжаление трябва да призная, че моментът със споменаването на Буккросинг се оказа най-високата точка на читателското ми преживяване, от която всичко тръгна надолу. В „Момичето, което четеше в метрото“ се очертават три основни сюжетни линии – тази на главната героиня и нейните страхове, принципът на пътуващите книги, които трябва да намерят своите читатели, и историята на Сюлейман и дъщеря му Заиде. Нито една от тях не получава смислено и пълноценно развитие. Ключови моменти са обрисувани само с няколко кратки щриха, крайно недостатъчни, за да провокират въображението или да установят логична връзка между събитията. Образите на героите са плоски и незавършени, а реакциите им – твърде предвидими.

Защо Сюлейман и Заиде са напуснали родината си? Как точно действат книжните „трафиканти“? Каква е съдбата на четящите пътници, които Жюлиет среща в метрото? Все въпроси, на които получаваме бързи, но незадоволителни отговори. Липсват онези детайли, които придават релеф и дълбочина на историята, а промяната, която настъпва у персонажите като с магическа пръчица, звучи обидно наивно. Иначе хубавата и симпатична идея на романа е провалена от недобре свършената писателска работа.

Няколко думи и за самото издание. Споменавала съм и друг път недоволството си от практиката на издателство „Ciela“ да пропуска биографичната справка. Аз лично не се чувствам комфортно да чета книга, за чийто автор не научавам дори откъде е (да, оригиналният език е френски, но авторът може да живее във Франция, Белгия или Канада), нито какъв е литературният му опит. Намирам го за неуважително както към писателя, така и към читателя.

Оформлението на корицата на Дамян Дамянов също не ми допадна. То не загатва нищо интригуващо за съдържанието, а само дублира заглавието по доста буквален начин, който ме отблъсква. Кориците на френското и испанското издание са много по-чаровни и симпатични. Не зная дали са били обсъждани и други варианти, но е жалко, че изборът се е спрял точно на този.

Все пак няма да е справедливо, ако не спомена добрата преводаческа работа на Паулина Мичева, благодарение на която романът се чете леко, а българските издания на всички цитирани заглавия са посочени изчерпателно в бележки под линия.

В духа на Буккросинг ще дам възможност на „Момичето, което четеше в метрото“ да намери по-подходящ читател, като я пусна на свобода. Едва ли ще промени живота ви, но ако неочакваната среща с нея някъде из градските пространства ви накара да се усмихнете, денят ви със сигурност ще бъде по-хубав. И не забравяйте да я регистрирате – очаквам с нетърпение новини за нейното пътуване, както и вашите впечатления!

А тези от вас, които не искат да разчитат на случайността, могат да получат книгата с 10% отстъпка и безплатна доставка от Ozone.bg, като въведат код azcheta при завършване на поръчката.

[ + ]