fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Музата на Виена“ разкрива личната трагедия на жената до Густав Малер

6 мин.

„Музата на Виена“ е вторият роман от поредицата „Смели жени между изкуството и любовта“ на Таня Шли. Първата книга от серията носи заглавието „Рандеву в „Кафе Дьо Флор“ и е написана под псевдонима на Таня – Каролине Бернард. Тези два романа са част от неповторимата колекция „Музи“ на издателство „Емас“. Колекция, която напоследък силно влияе на читателските ми желания.

За разлика от френската героиня на Каролине, „Музата на Виена“ е реално съществуваща личност, живяла в края на ХІX и началото на ХХ век. Това са години на изумителен възход за европейската култура, през които Алма Шиндлер е споделяла интересите и успехите на някои от най-известните мъже в историята на изкуството – Густав Климт, Александър фон Цемлински, Густав Малер, Оскар Кокошка, Валтер Гропиус и Франц Верфел.

Като дъщеря на художника Емил Якоб Шиндлер, Алма прекарва детството, а после и юношеството си в обкръжението на известни художници, музиканти и архитекти. Тя израства като изключително любознателно, красиво момиче, което се вълнува от света на изкуството. Въпреки че би могла да постигне всичко и да има когото млад виенски красавец си поиска, в полезрението на младата девойка най-често попадат по-възрастни от нея господа. Изборите ѝ най-вероятно са предопределени от загубата, почернила детството ѝ, която я обрича винаги да търси свой закрилник у мъжете.

Началото на романа проследява първите момински трепети на главната героиня, обект на които е художникът Густав Климт. След него среща Цемлински, а после и любовта на живота си – големия композитор и диригент Густав Малер. Тя запазва неговата фамилия до края на дните си и остава в историята като Алма Малер. Въпреки че той не е последният съпруг, камо ли последният романс на Музата, книгата на Каролине Бернард проследява съсредоточено брака им от началото до края му – 1901 – 1911 година. Връзката с многоуважавания музикант възвисява Алма Малер като жена според стандартите на виенското и въобще европейското общество по онова време.

Алма Малер

Каква цена обаче заплаща тя за привилегията да бъде съпругата на такъв музикален гений? Трябва да призная, че според мен размяната е чудовищно огромна. Собственият път на Алма и личното ѝ развитие на музикалния небосклон са категорично изтрити от картата на бъдещето в мига, в който тя приема да се омъжи. Изричното желание на Малер е тя да се превърне в част от неговата музика, да му бъде муза и да живее живота си, без да композира, за да не разсейва нито него самия, нито публиката му от великите постижения, с които е постлан пътя му.

Талантът на Алма и любовта ѝ към музиката са безкомпромисно ампутирани от нейната същност. Каквато и любов да съществува между мъж и жена, смятам, че тя не оправдава подобни зверства срещу човешката личност. Но моето мнение е плод на днешния свят, а Алма е живяла в епоха, през която професионалното развитие е било последна грижа. Така или иначе, през онези години хората рядко са сключвали брак заради истинска любов и макар да се предполага, че тук случаят е различен, аз не мога да се съглася. Това припознаване на любовта е прекалено извратено за моите съвременни разбирания. Уви, Алма също не успява да погребе и забрави изгубената част от себе си…

„Музата на Виена“ ме развълнува с дълбоката дисекция на един едновременно ужасяващ, но не чак несполучлив брак. Личното ми отношение към Алма се преобърна многократно – хем бях на нейна страна, хем не я подкрепях. Хем мразех Густав Малер, хем ми беше безкрайно жал за него. Така обаче и не ми стана симпатичен.

Книгата доста ми хареса, тъй като успях да науча по нещичко за личности, от които иначе никога не бих се поинтересувала просто така. Благодарение на особено внимателния поглед на Таня Шли към личния живот и страстите на Алма Малер, пред очите ми преминаха редица други хора от обкръжението ѝ, оставили немалко културно наследство след себе си. Що се отнася до самата главна героиня – житейският ѝ път неслучайно предизвиква хорското любопитство и до днес. Бих чела продължение на нейната история, ако някога  бъде написано такова, в което се разказва за живота на тази Муза след Малер. Заинтригувана съм как е продължила напред, как е преживяла бъдещите си любови и загуби. Питам се какъв ли човек е станала после.

Густав Малер

Струва ми се, че силата на Алма да бъде онази жена, която ще видите накрая на „Музата на Виена“, е огромна. Да продължи да иска да живее и да обича след всичко, което е преживяла още преди да навърши 35 години, би било непреодолимо предизвикателство за повечето хора. У обикновения човек неминуемо биха се породила злост и омраза, които да не му позволяват да диша. Но явно не и у тази жена.

Другото, което със сигурност ще запомня, е споменът за несъстоялата се в реалността бавна разходка по виенските улици, за спрялото време и безмерното щастие при вида на падащ, пухкав бял сняг, което изпитва Алма като млада. Вероятно ще се сещам за нея всеки път, когато вали сняг. Ще помня и моята въображаема разходка, защото днес задушевната, интимна, спокойна Виена не съществува другаде, освен на страниците на романите. За сметка на това пък можем да открием Европа от миналото в книгите от колекцията „Музи“ на издателство „Емас“. За мен истинското богатство са именно тези съкровени моменти с литературата.

Прочетете и ревюто ни за още един роман от колекция „Музи“ – „Мадмоазел Коко и ароматът на любовта“

Можете да поръчате „Музата на Виена“ от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.