От София съм. И не съм. Ако бях герой на Александър Шпатов, със сигурност щях да се проваля на теста за получаване на софийско жителство. Но от друга страна, съм правил повече от половината от нещата, описани в превърналия се в съвременна класика разказ „Да изживееш този град“. Затова и „#НаЖивоОтСофия“ (Колибри) ми беше едновременно близка и далечна – точно като бира с приятели на ПСА.
Всичко в новия сборник с разкази на Шпатов е ситуирано в средата, в която се движи всеки нормален човек между 15 и 35, живеещ в София. Но, да си го кажем честно, ако смените имената на местата, ще се „телепортирате“ до почти всеки град в България, където се случват не по-малко интересни неща. Разбира се, тогава няма как да срещнете „Петимата от Петте“, нито да се любувате на десетките панелки в „Младост N“.
Но да се върнем на темата. Дори и да не си крачил половин година по протести с Александър Шпатов и да не си виждал как негова-фенка-и-твоя-приятелка тича след него, след като цяла вечер са пили бира, а тя не го е познала, „#НаЖивоОтСофия“ ще ти се стори доста близка. Ще се смееш до полуда на „Молба за напускане“, ще пожелаеш да хапнеш истински „Принцеси от Славейков“ или наистина да си направиш „Тест“ за гражданство (между другото, има формуляр за това в края на сборника :) ).
По-важното е, че книгата е написана на твоя език, пълна е с мечти като твоите и със същите лудости, които и ти би искал да изживееш. С две думи, изживей София с „#НаЖивоОтСофия“.
