В четвъртък Казуо Ишигуро стана 114-ият носител на Нобелова награда за литература от основането на наградата през 1901 г. Отличието се присъжда от Шведската академия, състояща се от 18 души, които запазват членството си доживот. Доколко това е положителна практика може да се спори, но със сигурност води до установяване на определени дългосрочни тенденции при избиране на победителя. Някои от тях са до голяма степен очаквани, пише литературният сайт Book Riot – например фактът, че сред лауреатите преобладават писатели и поети, а много по-рядко се срещат сценаристи, журналисти, историци и есеисти.
Но ако вчера сте имали предположения за тазгодишия победител и сте залагали на Харуки Мураками или Маргарет Атууд, статистически е било по-вероятно да загубите. Макар че се Нобеловата награда е международно отличие, Шведската академия е съставена от европейци и определено клони по-често към европейски писатели.
През първите 50 години почти всички носители на приза са европейци. И макар оттогава старателно да се изгражда като глобален имидж на наградата, днес отново 82% от Нобеловите лауреати за литература са от Стария континент, като повечето от тях са печелили през последните 20 години.
В световен мащаб държавите с най-многобройно население са Китай, Индия и САЩ, което приблизително е била ситуацията и преди 100 години. И въпреки това минават повече от 100 години на връчване на наградата преди да се стигне до китайски победител – към днешна дата общо двама (от 2000 и 2012 година). Нобелов лауреат от Индия има само един и той e приел медала преди цял век – през 1913 г.
Американците се справят по-добре от Китай и Индия и все пак до 2017 има едва 10 носители на приза от САЩ. За сравнение – Нобелови лауреати за литература от Франция: 14 (последния награден през 2014), Нобелови лауреати за литература от Швеция: 7 (последния награден през 2011); Нобелови лауреати за литература от Швеция, които са членове на Шведската академия и са гласували на собствените си награди: 2.
Расовата дискриминация не е нещо непознато в американската история и до 1962 г. от всичките 7 американски писатели, отличени с наградата, няма нито един цветнокож. През последните години се наблюдава положителна промяна в този аспект и след 1967 от общо 9 победители от САЩ има 2 цветнокожи, 2 от латиноамерикански и един от азиатски произход.
Накрая винаги стигаме до въпроса за пола. 87,7% от носителите на Нобелова награда за литература са мъже. За пръв път наградата е връчена на жена през 1909 г., само осем години след основаването на приза. Нужни са 17 години преди това да се повтори.
В 44-годишния период между 1946 и 1990 само една жена печели Нобелова награда за литература – Нели Закс, немска поетеса, която печели през 1966 г., когато си разделя приза с писателя Шмуел Агнон.
През последните 20 години ситуацията се подобрява, но не достатъчно бързо. Само 5 от носителите на Нобелова награда за литература от последните две десетилетия са жени, което се равнява на общо 25% от всички победители за периода.
Нито един от тези факти не цели да намекне, че някои от Нобеловите лауреати за литература не заслужава наградата си. Има много важни и впечатляващи писатели по света и носителите на приза са талантливи и признати автори. Но малцинството цветнокожи носители на наградата, както и силният европейски фокус, показват, че това не е награда, която в достатъчна дълбочина рефлектира модерността. Това е награда, която по-скоро живее все още в миналото, където нормата е съставена от европейски писатели мъже – две трети от носителите на Нобелова награда за литература за период повече от век попадат в тази категория.
