Заобичах скандинавската криминална литература благодарение на поредицата на Ю Несбьо за инспектор Хари Хуле. Toлкова силно се привързах към полицая с куп пороци, но брилянтен ум и чисто сърце, че посягам към всяка нова част с лек страх дали отново ще открия обичайната оригиналност. Нямам никаква идея как е възможно да остана изненада и да се влюбя още повече в перото на Несбьо за дванайсети пореден път, но е факт! „Нож“ (изд. „Емас“) е най-вълнуващият роман за Хари Хуле и след като го прочетох… вече ми липсва.
Предишната книга – „Жажда“ – започва с Хари Хуле, преливащ от щастие. Разбира се, в хода на повествованието това се промени драстично, но все пак читателите се усъмнихме, че може и да има надежда за инспектора. Е, в „Нож“ всички колебания по темата стават излишни.
За да не разваля дори минимално удоволствието на онези, на които тепърва им предстои да прочетат книгата, няма да назова конкретни причини за рухването на света на Хуле, макар те да се изясняват още в самото начало. Само ще кажа, че заглавието на специалния материал на преводачката на поредицата Ева Кънева за „Аз чета“: „Какво е най-лошото, което може да сполети един човек, запитал се Несбьо. И го „причинил“ на Хари Хуле“, е точно в десетката!
Главният герой се събужда облян в кръв, но предвид завърналите му се алкохолни навици, той не се изненадва особено, че не може да си спомни какво се е случило предишната нощ. Въпреки че е изпаднал в окаяно положение, в което сякаш нищо няма значение, инстинктите на Хари не спят. Те са по-силни от волята и съзнателните желания на близо двуметровия норвежки полицай. Ето защо той започва да си задава въпроси и да разследва, като смътно предусеща смъртна заплаха.
Разкритията за изминалите дни се редят безпощадно едно след друго, а с тях и загадките, които не оставят будния дух на Хуле на мира. За всеобщ ужас (включително и на читателя), се появява Свайн Фине – първият умопобъркан престъпник, който Хуле някога е заловил. Фине има всички причини да съсипе живота на служителя на реда, осуетил зловещите му планове. Освен мотиви разполага и с възможност да го направи по най-болезнения за Хуле начин. Дали обаче мистерията ще се разплете още в началото, и то по най-предвидимия начин?
Даже да не сте чели нищо от Ю Несбьо, а само да сте чували отзиви как пише, може да сте сигурни, че нито в началото, нито дори след средата на романа ще подозирате и най-бегло каква е сложната развръзка. Просто се оставете на автора да ви води. Несбьо е не просто адски добър в измислянето на интригуващи сюжети. Той споделя в редица интервюта за проучванията, които прави във връзка с психологическите механизми, обуславящи човешкото поведение.
Така например, за да напише „Нож“ и съответно да избере хладното оръжие за основно в историята, Несбьо изследва психологическите бариери пред отнемането на човешки живот. Оказва се, че едно от най-трудните неща на света е да накараш някого да убие човек с нож. Психолозите го обясняват с физическата близост, неизбежна при такова престъпление. Не всеки е способен на изключителна жестокост, дори в момент на ярост. Но пък и Хари Хуле не е случаен разследващ инспектор. В кариерата и живота му (двете са неизбежно преплетени) се навъртат само най-безскрупулни типове. А понякога можем да бъдем безмилостно жестоки именно към най-близките си.
Дълбочината на засегнатите и в този роман на Несбьо теми го нареждат сред елита на криминалния жанр. Авторът казва за себе си, че щастието е непрекъснато да си напът към следващото предизвикателство. Същата философия е предал и на главния герой на любимата на милиони читатели поредица. Хари Хуле никога няма да е щастлив според установените правила, дори и на моменти да му се иска. Природата му е друга и единственият възможен ход за него е да я следва. Да приема предателствата, да пази любовта в сърцето си и да прави едничкото, в което е брилянтен – да търси истината.
Можете да поръчате „Нож“ от Ozone.bg.
Не пропускайте ревютата ни за „Снежния човек“, „Хлебарките“, „Спасителя“ и „Жажда“ от поредицата за Хари Хуле, както и за самостоятелните романи на Ю Несбьо „Ловци на глави“ и „Кръв по снега“.
А ако не вярвате, че признатият в цял свят майстор на криминалета пише и детски книги, хвърлете едно око на ревютата за „Пръц-прахът и лудите изобретения на доктор Проктор“, „Доктор Проктор и ваната на времето“, „Доктор Проктор и големият банков обир“ и „Доктор Проктор спасява света от гибел. Може би“.
Още едно ревю за романа „Нож“ можете да прочетете в блога „Книголандия“.