fb
Как четеш

Как четеш: Петрана Петрова

8 мин.
Petrana Petrova

Petrana PetrovaПетрана Петрова е магистър по философия, дипломант в магистърска програма „Управление на културни институции“ (Артмениджмънт), НБУ. В продължение на 7 години преподава по философия в ГПЧЕ „Петър Богдан“, Монтана. Участник в лятната ни стажантска програма и вече част от авторите на сайта.

Какво са книгите за теб?
Нови чужди светове. Надничане по непознати изолирани дворове. Задействане на бутончетата на желанието. Възможност да разширявам въображението си и да пътешествам. Точната дума би била: скитосване.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е накарала да се замислиш и да промениш нещо в живота си?
Дали е една? Дали не е комбинация от всички запаметени книги? Трудна ми е преценката. Спомням си как четях на 17 г. „На Изток от Рая“ на Стайнбек в апартамента ни, който тепърва се дострояваше, върху планина от багаж и завинаги в ума ми остана онова финално изречение, на което се търсеше превод през цялото време: „Ти можеш“.

„Идиот“ на Достоевски беше ранна демонстрация, че различието и истината не са ценност. Кастанеда и поредицата му книги/живот с Дон Хуан също са от отпечатъците върху мисленето и житейската ми философия – след това започнах да разбирам, че няма единна реалност и може да променяш възприятията си и да не им се доверяваш. Вирджиния Улф и Симон дьо Бовоар вербализираха интуициите ми за мястото и ролята на жената, за стъклените тавани, пред които е поставена. „Пътеводител на галактическия стопаджия“, да речем, ми напомня, че сериозността е пагубна и т.н. За мен книгите са живот, а не забавление и всяка ме променя, размисля, оставя следа.

Стратегията ми сега е книгите да ме намират – просто виждам и пожелавам. Откриването на романа „Места за дишане“ на Е. A. Видински е в резултат на тази стратегия. А поезията, о, поезията – един друг сюжет, перманентен. Лятото пък бях на етап четене на пиеси. Необходимост или нови търсения, знам ли.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Сигурно се е налагало да похапвам, докато чета. Нямам твърди навици в случая. Единственото условие е да не се повреди книгата, каквото и да правя. Потапям се в четенето, мога дори в ресторант да си извадя книжката, Грантата, L’Europeo-то и да си чета, изолирайки се от шумотевицата. Абсолютното поглъщане.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от мястото и времето на деня. Вода през деня, вино – за подсилване на вкуса, понякога просто бира. Преглъщането на книгата върви с всяко питие, доставящо ти удоволствие.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
В отделните етапи на живота си съм подхождала различно. От преписване на пасажи, изрази, фрази в тефтер, през човки по полетата, до накъсани бели листчета, по които отбелязвам страница, начало на важното изречение и ако имам – хрумка. Драскането, особено ако е произволно, е кошмар. Но подписвам книгите си. И знам коя на кой съм дала.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Кучешки ушички – хахахах, нямах представа, че така се нарича. Абсурд!!! Дори да е книга от библиотеката, не бива да се прави. Като видя тези прегънати листи, ме заболява сърцето, сякаш е наранено моето тяло. Постоянно събирам книгоразделители и ги поставям навсякъде. С други думи- губя ги. Затова най-често запомням докъде съм стигнала, затварям книгата и като я подхвана отново, малко се лутам, но намирам последната прочетена страница. Убеждавам се, че така тренирам паметта си. Някой път има и следния резултат: „Животът на Пи“ го започвах няколко пъти отначало. ;)

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Изборът зависи от момента на живота, личен и професионален. Имах дълъг период, в който изолирах художествената литература, после друг – в който, ако чета художествена, не мога да чета нехудожествена литература. Опитвам се да ги хармонизирам и да не се бият помежду си.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени. Да пипна, да помириша, да поговоря с продавача/книжаря/библиотекаря, да чуя шума на листопада и да придобия собственост върху нея: книгата. Мисля, че това са единствените неща на мое име. Електронно чета само статии и периодика.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обикновено се влияя от книгата и ангажиментите си. От малка като хвана една книга, трябва да я прочета докрай. Иначе не мога да заспя и се чувствам тревожна. Затова рядко я изоставям. Но, знаете как е, често се налага да не можеш да се отдадеш на книгата точно сега.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди се чувствах виновна, ако захвърля, недопрочета книга, особено към човека, който ми я е подарил. Мина ми. И да, мога.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Така съм чела Буковски – с раздразнение. А и антагонистът винаги дразни, както и наивността. Тогава си казвам: „Ей, авторът е добър към читателя, затова ти показва всички страни на ситуацията, а ако беше на място на героя/героинята?“. И се успокоявам. Дали ще стане една книга любима книга се определя от множество фактори, най-вече стила и езика, и изобретателността на твореца.

Какво четеш в момента?
„Пържени зелени домати“ на Фани Флаг. Искам да съм като Иджи Тредгуд, да се надсмивам над всяка ситуация и да я трансформирам. Колко интересен и изненадващ е бил обикновеният живот до 50-те години на 20 век. Тогава наистина е имало значение понятието „силен характер“, както и „достойнство“.

Коя е последната книга, която си купи?
Напоследък толкова много книги ми подариха, та за собствени покупки почти не остана място. Два тома от луксозното издание на Константин Павлов, „И всичко стана луна“ на Георги Господинов, „Сексът и смехът“ – малък сборник, „Tempus fugit/Времето лети“ на Ирина Генова.

От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Имам практика и в двата вида четене.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи, по цял ден. Без да ме безпокоят. Четене с приятели. Обичам да им чета на глас, когато се съберем. Най-често поезия: Виргиния Захариева, Галина Николова. Получава се друга спойка между хората. Интересно спонтанно четене направихме с една малка общност преди месец на фестивала „Въздухария” – на поляната, под мързеливите слънчеви лъчи. Винаги, навсякъде и по всяко време нося книга с мен.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. Поредицата, по която се прехласвам в момента е „Безкрайна проза“ на изд. Леге Артис. Следя отделни автори, не само книгите сами по себе си.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
О, да. „Черно мляко“ на Елиф Шафак; „Физика на тъгата“ на Георги Господинов; „Прегръдката“ на Мартин Гюлих; „Гардеробът“ на Пиер Буржад; „Петият в карето“ на Робъртсън Дейвис (ужасно често я подарявам); „Правек и други времена“ на Олга Токарчук, „Благородството на духа“ на Роб Римен, „Дядо Праз“ на Тери Пратчет; разказите на Момчил Николов и Васил Георгиев; „Ските на светия отец“ на Йежи Пилх, книгите на Кийосаки и т.н. С две думи, всяка книга, към която се пристрастя, препоръчвам. Последно препоръчах „Диагноза: изгубена“ на Десислава Шейтанова.

Знам за читателските вкусове на близките си приятели и сега съм си набелязала нови книги, подходящи за тях. Класиката (за мен всичко написано до края на 20-ти век) отдавна не я препоръчвам, тя е ясна.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По свободно място.

[ + ]