На 84-годишна възраст си отиде големият български поет и писател Любимир Левчев. По всяка вероятност, той ще бъде погребан в Алеята на творците, в Централните софийски гробища, съобщиха от Съюза на българските писатели за БТА.
Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 година в Троян. Завършва гимназия в София и висше образование в СУ „Кл. Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Първоначално работи в Радио „София“ и вестник „Литературен фронт“, а след това от 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на Отечествен фронт. По-късно става и първи заместник-председател на Комитета за култура, а от 1979 до 1988г. е председател на Съюза на българските писатели. През 1991 година създава издателска къща „Орфей“ и започва да издава стихосбирки и едноименно списание. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.
Първата му книга с поезия „Звездите са мои“ излиза през 1957 г., следвана от още 32, сред които „Позиция“, „Но преди да остарея“, „Стрелбище“, „Дневник за изгаряне“, „Седмата смърт“, „Звездопът“, „Свобода“, „Самосъд“, „Отвъд“, „Вечерен акт“, „Капризната игра на времената“ и др. Автор е на романите „Убий българина“ и „Ти си следващият“, на книгите с есета „Размисли за орфизма“ и „Писма от Ада“, на мемоара „Панихида за мъртвото време“ и книгата „Поетическото изкуство“ – размисли за поезията.
Носител е на златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985), медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985), награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986), голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993) и на „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010).
През 2006 г. Любомир Левчев бе награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“ – първа степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“. През 2008 г. той получи националната награда на Министерството на културата „Хр. Г. Данов“ за цялостно творчество. Той е почетен гражданин на Смолян от 2010 година и на София от 2015 година.
Част от стихосбирките на Любомир Левчев може да намерите тук, а ето и някои наши любими цитати от неговите стихове:
Освен любов,
друга слабост не трябва да се допуска.
Нали?
Нали?!
Из „Слабост”
Аз трябваше да отговарям.
Да казвам истините за света,
към който сме се устремили.
Да бъде ясно за какво рискуваме (…)
Из „Изповед на един бивш бог”
Обичам нощното небе,
защото само то е голо.
А тази дневна светлина ми пречи
да гледам голотата на Вселената
Из „Appassionato”
А ето и какво сподели Любомир Левчев пред Юрий Дачев малко преди да навърши 80 години:
Снимка: Pexels