Името на писателката Софка Зиновиеф може да звучи екзотично, но от миналото лято вече не е непознато за модерния български читател. Всички научихме за появата на „Пътни“ у нас от чудесната рекламна кампания на издателство „Orange Boooks“. Тя обаче отдавна отмина и замина, а за този роман от ден на ден се говори все повече и повече в интернет пространството, и то с такова възхищение и възмущение, на каквито рядко съм попадала. Искам да кажа, че няма по-добра реклама от качественото съдържание между кориците и от препоръката, която ще получиш от близък приятел, чийто книжен вкус споделяш.
Истина е, че „Пътни“ не е лъжица за всяка уста, но би било прекрасно, ако се превърне в мисловна храна за всеки човек. Романът е безкрайно важен, защото ни помага в мисията да проумеем немислимото – не само това, което се случва на страниците и е просто художествена измислица, но и онова, което, за огромно съжаление, е сполетяло и продължава да сполетява хиляди деца по света.
И така, сюжетът на „Пътни“ се развива в началото на седемдесетте години на двайсети век в едноименния бохемски квартал на Лондон, където своя просторен дом обитават гъркинята Ели, писателят Ед и децата им Дафне и Том. Семейството рядко остава без гости. Вратата им постоянно е отворена за всичките им приятели и колеги, които ги развличат и забавляват според ситуацията. Животът на децата е охолен, почти напълно свободен и абсурдно безконтролен, освен в редките случаи, когато не е точно такъв. Като малка Дафне (чиято история ще четем, докато и тя не се превърне в петдесетинагодишна жена и майка на момиченце) не страда от липса на обич от страна на родителите си, но може би понякога се измъчва от осезаемата липса на тяхното внимание.
Софка Зиновиеф (снимка: George Vdokakis)
Когато Дафне е едва на девет, на гости пристига двадесет и седем годишният Ралф Бойд. Щом младият мъж прекрачва прага на семейство Грийнслей, съзнанието му е пленено от малкото чернооко момиченце, приличащо на Маугли, което си има маймунка и е много отракано и приказливо. Този ден е знаменателен и за двамата. Тук започва тяхната история, а някъде напред в бъдещето в играта между Ралф и Дафне се намесва и трети човек – Джейн. Приятелката на Дафне е мило дете, по принуда превърнало се в параван на една крайно смущаваща връзка.
Няма да навлизам в допълнителни детайли. Засегнатата тема безспорно би могла да е болезнена за всеки чувствителен човек, още повече за родител или някой, който се припознава в героите. Същевременно стилът на писане на Софка Зиновиеф е като мехлем за раните, причинени от нейните думи, и те увлича до такава степен, че се сливаш с образите и накрая се отвращаваш от себе си. Звучи странно, но точно оттук идва негодуванието и неудобството, които възспират читателите да говорят свободно за „Пътни“. Трудно е да призная, че те не подминаха и мен, но далеч не съм единствената. В даден момент буквално „изключих“, че има нещо безкрайно и трагично нередно в иначе заблуждаващо нормалната и вълнуваща любов на Дафне и Ралф.
В моите очи талантът на Софка Зиновиеф е неоспорим, предвид красивия начин, по който е успяла да разкаже една завладяваща история за грозното човешко падение. Романът е толкова добре написан, че те изпълва с разнопосочни емоции и те пренася през всички бури и грешки в живота на героите, без да ти позволява да намразиш до дупка нито един. Или поне аз не успях да го направя. От което хем ме е яд, хем ме е срам.
Ето колко объркващи и противоречиви могат да бъдат разсъжденията след края на книга като тази. По-лесно е да препоръчаш „Пътни“ директно: „Прочети я, много е хубава, няма да сгрешиш!“, отколкото да се впуснеш в обяснения. Рискът да откажеш слушателя се увеличава с всяко споменаване на думата „педофилия“, затова и аз няма да я изричам повече. Бездруго тя почти не се използва в самия роман, а аз искам да го прочетете!
Нека обсъдим и изчистената, но неминуемо привличаща погледа корица на Стоян Атанасов. Ягодата е символ на желанието във всяка връзка, ала за Ралф и Дафне е и нещо повече. Според мен една от идеите на корицата е да ни накара да се замислим защо това изящно творение на природата е нарисувано несъвършено? Защо е размазано, защо цапа? Защо онова, което децата смятат за идеално и добро, накрая може да се окаже гнило и грозно?
Аз пък искам да ви подтикна да се запитате защо децата не трябва да бъдат оставяни на самоотглеждане, без контрол, и защо не бива да поверявате с лека ръка благополучието им на чужд човек? Какво означава да бъдеш родител? Може ли да има прошка за хора като Ралф? Как се заличава онази вечна, лъжливокрасива тръпка по забраненото? Как се изтрива любовта, която не е любов, но те е топлила цял живот, макар всъщност никога да не е спирала да те разяжда отвътре? Как се обича мъж, който има нужда да обича различно?
Въпросите са много. Отговорите са на страниците на „Пътни“.
Накрая, но не и на последно място, държа да изтъкна, че съм изключително благодарна и горда от смелостта на „Orange Books“ да издадат тази прекрасна книга на български – първият преводен език за романа табу! Браво, момичета!
Още едно ревю за книгата ще намерите в „Go Guide“, както и в буктюб канала „Четат ли двама“.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta2020 при завършване на поръчката си.
