fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Пътят към Литъл Дриблинг“ – пътуване през всичко британско

4 мин.

PrintКогато става въпрос за британски хумор, особено такъв в литературна форма, проявявам скептицизъм към български издания. Има нещо специфично в английския хумор, който повечето български преводачи не могат да усетят. Като цяло съм се убедила, че повечето българи не могат да го усетят. Сериали, книги, филми – всичко се гледа, слуша и чете в оригинал, за да мога напълно да се насладя и оценя остроумието, което авторът е вложил, независимо от вида на произведението.

„Пътят към Литъл Дриблинг” (изд. „Еднорог”) е книга, която може да се ползва за наръчник на тема „Как се превежда британски хумор, така че да не го осакатим”. Или казано накратко: браво на преводачката Боряна Джанабетска!

Потвърждение, че не можеш да схванеш този специфичен хумор, освен ако нямаш много фина настройка към хумора като цяло, е фактът, че в продължение на три дни чета откъси от книгата на околните, които след това ме гледат с лека досада и непроменено изражение, а очите им говорят „И смешното е?” – и то на моменти, на които плаках от смях. „Пътят към Литъл Дриблинг” е литературен паметник на добрия сарказъм и самоиронията!

Първата ми среща с Брайсън беше с „Кратка история на почти всичко” в период, през който четях всякакъв тип научно-популярна литература, свързана със събития от Големия взрив до откриването на Хигс бозона. Всеки, който е запознат с повечето такива книги на пазара, знае, че има момент на неизбежна повтаряемост, които доста дотягат. При Бил Брайсън не е така. Може би той е единствения човек, който може да ме накара да се смея с глас, когато разказва за това как някой си е забил игла в окото.

„Пътят към Литъл Дриблинг” се явява продължение на „Записки от един малък остров”, в която Брайсън предприема пътуване из Великобритания и описва преживяванията си. Двайсет години по-късно решава да пътува от най-южната британска точка (Богнър Риджис) до най-северната – нос Рат (Cape Wrath) в Шотландия. Книгата започва с момента, в който Брайсън най-накрая става британски поданик и получава британско гражданство, описвайки до съвършенство абсурда, който придружава процедурата. Брайсън демонстрира позиции по чисто британски въпроси, които средностатистически американец дори не би отразил. Съпоставките между мисленето на двете нации са забавни, освежаващи и помагат да вникнеш по-добре в темите, които Брайсън поднася. При положение, че е роден в Щатите, сравненията са неизбежни.

Тази книга е колкото забавна, толкова и сериозна, защото в нея се описват човешката глупост и простота в най-чистата им форма. От „известните личности”, които помагат на жълтата преса да процъфтява, през политическите въпроси, свързани с екологията и опазване на традициите и културата, до начина, по който мислят хората, нещата, които ги вълнуват, отношението им спрямо собствената си държава… За съжаление, не са проблеми, които са ни непознати. Разочароващо е, че елементарни и глупави хора има наистина навсякъде.

Въпреки това книгата на Брайсън е по-скоро прекрасен пътепис, който бих ползвала вместо пътеводител. С удоволствие бих се разходила из градчетата и бих тръгнала по пътеките, които са описани, дори само за да мога да кажа: „Бил е бил прав!”. Брайсън обръща сериозно внимание на природния пейзаж, но без излишни хвалебствия. Просто описва нещата така, както ги вижда и усеща. Не изпада в някакъв делириум само защото броди в британска ливада… Без да изневерява на себе си, Брайсън предоставя много информация за селищата и местностите, през които минава, така че добавя и щипка научно-популярност.

Бих препоръчала книгата на всеки, който иска да научи нови интересни факти от забавна и интригуваща творба. „Пътят към Литъл Дриблинг” е за хората, които обичат пътеписите и добре разказаните истории и искат да обогатят общата си култура. Най-добре е да се чете, докато пътувате, било то и с автобуса до работа. Пазете се от крави!

[ + ]