Как да не заобичаш приказките от новото поколение? Те са като нещо ужасно апетитно и мазно, което знаеш, че е вредно за здравето ти, но от което не можеш да стоиш надалеч. Просто се промъкваш до хладилника посред нощ, открехваш вратата и се тъпчеш с мръсното изкушение, докато не ти прилошее и вече не можеш да заспиш.
Какво да се прави, вкусно е.
„Пир в бърлогата” е история, която не бихте чели на децата си за лека нощ, но за сметка на това бихте чели на себе си за добро утро, за да наточите ума си като катана за новия ден, пардон, новия свят. В нея единственото царство, което ви се полага, е Мексико, палатът е на края на географията, кралят е наркобарон, а принцът се нарича Точтли.
Малкият принц Точтли няма нужда да се бори за нищо, защото получава наготово всичко, което пожелае – от трикорни шапки за колекцията си до либерийски хипопотам джудже за домашния си зоопарк. Точтли знае точно къде и колко куршума трябва да се изстрелят, за да се превърне човек в труп, обича французите, тези любители на рязането на глави, мечтае си за среща с ням японец и чете речника преди лягане, за да може да използва префърцунени думички като „енигма” и „мерзко”.
Казано накратко, Точтли е твърде зрял за възрастта си. Така поне твърдят по-голямата част от неговите четиринайсет-петнайсет познати. Точтли познава и доста трупове, но те не се броят. Ако не бяха трупове, а хора, вероятно и те щяха да потвърдят, че Точтли не е обикновено хлапе.
Виждате ли вече защо тази приказка с обратен знак е такова изкушение?
„Пир в бърлогата” е щедро подправена с черен хумор и в същото време улавя много изкусно детската гледна точка. Няма как да забравиш, че под всичките тези пластове насилие и безнравственост е погребана една невинност. Да, Точтли не е женчо, а мъжко момче, но въпреки това не може да престане да бъде дете.
На представянето на романа в София Хуан Пабло Вилялобос сподели, че е отделил две години да редактира творбата си, изпипвайки всяко изречение. В тези малко повече от 100 страници трудът му си личи. Ценно допълнение е именникът в края на книгата, тъй като Вилялобос използва науатъл, езика на ацтеките, за да даде на героите си интересни и характерни имена, които да си паснат добре със същността им. Красивата, стилна корица на книгата пък сполучливо улавя атмосферата на романа и света на Точтли, там, където се срещат детското и жестокото.
„Пир в бърлогата” се чете на един дъх, за да те остави в крайна сметка без дъх, подобно на всички трупове на страниците й. Ако си търсите ударно и нестандартно четиво, това е вашата книга.
Вижте ревюта за книгата и от Мила Ташева в „Аз чета“, от Христо в „Книголандия“, от Георги в „Книжен Жор'“ , от Преслав в „Литературата днес“ и от Зори в „Зорините озарения“.
