Ще започна с едно признание. Много обичам да спя. Ценя съня си и дойде ли му времето, просто затварям книгата, защото рядко има смисъл да продължавам. Снощи обаче не стана така. Най-новият роман на Колийн Хувър ме държа будна до три посред нощ и нито за миг не си помислих да се хвърля в леглото преди последната страница.
Колийн вероятно добавя някакви вълшебни думички към съставките на романите си – не знам как иначе се получава магията, благодарение на която всяка нейна литературна рожба е толкова пленяваща, разтърсваща, честна, реалистична, близка и любима. „Премълчани истини“ (изд. „Ибис“) не прави изключение от останалитете ѝ страхотни произведения. Regretting You беше наистина очаквана от верните фенове на Хувър и не вярвам някой от тях да е останал разочарован и за секунда, след като книгата се появи и на българския пазар.
В „Премълчани истини“ гледаме през очите на две жени, които ще преминат през много ужасни преживявания, преди да възстановят най-ценната връзка на света – тази между майка и дъщеря. Потапяме се в две напълно различни романтични истории, без да губим фокуса. В първата глава срещаме седемнайсетгодишната Морган, а в следващата – дъщеря ѝ Клара, която е на почти същата възраст и с претенеции, че не желае да прилича много-много на майка си.
През тийнейджърските си години Морган и Джени често ходят по купони, пият и пробват различни забранени вещества. Заедно с тях обаче са Крис и най-добрият му приятел – Джона, та винаги да има поне един трезвен, който да кара колата на връщане. Обикновено това е Джона и/или Морган, защото са по-спокойните в групата, докато Крис и Джени по-трудно биха жертвали забавите. Морган обича Крис, а сестра ѝ доста си пада по Джона. Само че между по-голямата сестра и най-добрия приятел на гаджето ѝ прехвърчат искри, за които никой от двамата не се осмелява да говори. Или поне няма време да го направи. Защото Морган разбира, че е забременяла, и всичко останало вече е без значение…
Клара е на шестнайсет и откровено си пада по Милър Адамс, който, от своя страна, прави всичко възможно никога да не поглежда в нейна посока. Той е обвързан, а тя се чуди какво го кара да я отбягва така очевидно и жестоко, при положение, че не са си разменили и дума. Един ден Клара решава да се престраши и да му предложи спасение от зверската жега на пътя, като му предлага да го закара до тях.
На вечерята по повод рождения ден на майка си Клара споделя пред всички, че днес е возила Милър Адамс. Оказва се, че Крис дълбоко не харесва това момче и категорично не желае дъщеря му да се вижда с него. Никой от тях не може да предположи, че на следващия ден ще се случи ужасяващ инцидент, който ще срази Морган и Клара, безкрайно ще съкруши Джона и ще отвори вратичката към едно минало, за което никой от тях не е подозирал. Минало, което ще промени света им за ден.
„Поради някаква причина тъгата в музиката облекчава тъгата в душата ми. Сякаш колкото по-голямо е страданието в някаква песен, толкова по-добре се чувствам аз. Драматичните песни са като наркотик, така си мисля. Наистина ти вредят, но те карат да се чувстваш добре.“
Както винаги, отказвам да разказвам повече за сюжета. Смятам, че всеки заслужава да се потопи в историята с чисто съзнание и без спойлери. Аз дори не бях прочела анотацията. Достатъчно ми беше да знам името на авторката. Ето защо дори не очаквах трагедията, която впоследствие разпали любопитсвото ми. Е, имаше нещо друго, което не успя да ме изненада, но би било много тъжно, ако не се беше случило. Предвидимостта не е задължително недостатък, а този роман е прекрасен дори и само заради факта, че на моменти е предсказуем.
„Премълчани истини“ се превърна в една от любимите ми книги на Колийн Хувър. На страниците ѝ открих наистина много поводи за размисъл и постъпки, от които да се поуча. Правилни решения и грешки, нормални човешки заблуди и щастие. Първи любови, тежки за превъзмогване загуби и трудни за изминаване пътища, всеки от който трябва да бъде изстрадан отделно от майка и дъщеря, за да приемат отново, че са парченца една от друга.
Уверявам ви, че Хувър умее да достига до сърцето на читателя и да разбърква всичките му чувства, без да го осакати, нарани или ограби. Точно обратното – кара го да се смее през сълзи. Дава му живот с пълни шепи. Историите ѝ внасят смисъл, а думите ѝ са мед за душата. Щастлива и благодарна съм, че попаднах на тази авторка и че имам възможността да съпреживявам съдбите на нейните герои. Това е истинското богатство. Такава е магията на четенето.
Не пропускайте и ревютата ни за „Верити“, „Никога повече“, „Най-доброто в теб“, „Девети ноември“ и за „Жестока любов“ тук и тук. Още отзиви за „Премълчани истини“ ще намерите при Хриси в „Hrisilandia“, „Night With Books“ и „Mallina’s Channel“.
Можете да поръчате тази книга и други ненамалени продукти от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20 при завършване на поръчката си.
