Вероятно е наивно да се вярва, че щом един автор е спечелил Нобелова награда за литература, всяко негово произведение е гениално и разтърсващо. И все пак – китайският писател Мо Йен успя да пребори имена като Харуки Мураками и Амос Оз за отличието, така че е нормално очакванията да са високи.
Издателство „Колибри” са избрали „Промяната”, за да представят Мо Йен на българските читатели. Имаме автобиографичен роман в скромен обем от около 130 страници, който разказва различни случки от живота на автора като гимназист, войник, а накрая и прочут писател. За жалост преживелиците му не са особено вълнуващи – просто отделни моменти, обикновени разговори и един камион „Газ-51”, ветеран от Корейската война, който е неизменно присъствие между кориците.
Стилът на автора е доста приятен, изчистен и ясен, но определено не демонстрира това, за което Нобеловият комитет за литература награди Мо Йен, а именно смесване на фантазия с реализъм. Реализмът е изцяло застъпен в „Промяната”, даже прекалено. Книгата не предлага никакви вълнуващи моменти, нищо особено като сюжет, а ако е имало някакво дълбоко скрито послание в текста, извинете ме, аз не съм го доловила.
Като цяло „Промяната” ме остави равнодушна и по-скоро разочарована. Бих ви препоръчала да изчакате издаването на други, по-солидни творби на Мо Йен на български, за да се запознаете с достойнствата му. Тази книга определено няма да ви мотивира да го четете.
