fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Пушача“ – роман за тържеството на различните

5 мин.

Дълго се чудих дали мога да включа ревюто за „Пушача“ (изд. „Хермес“) от Мариам Петросян в Седмицата на YA книгите. Авторката е от Армения, но романът е написан на руски език и предизвиква фурор сред янг адълт читателите в Русия. Героите също са тинейджъри, но е трудно да поставим „Пушача“ само в един жанр или възрастова категория. От друга страна, през последните години YA романите правят именно това – излизат от рамките, предизвикват читатели и стереотипи.

„Пушача“ всъщност е началото на трилогията „Домът, в който…“ („Дом, в котором…“), която е издадена за първи път в Русия като самостоятелен роман с три части, а след това е публикувана в три отделни книги, както излиза и в България. Първите страници от историята ни запознават с Дома – едно мрачно място, което следва свои закони. Там времето сякаш спира и реалност и магичност се сливат.

Домът е интернат за деца с физически увреждания. Отритнати от света, забравени от семействата си, момичетата и момчетата, живеещи там, изграждат свои групи, които, подобно на глутница, имат водач и правила за спазване. Всяка група притежава и специфична идентичност, която едновременно я отличава от станалите и обединява членовете ѝ, вдъхва им чувство за принадлежност.

Домът е странно място, където децата порастват бързо, а стените са изрисувани с хиляди надписи, които разказват истории, предават съобщения и пазят спомени. Обитателите на Дома нямат имена, а само прякори, някои вярват в магии и носят талисмани, други сами си правят шантави, цветни дрехи и имат врани и прилепи за домашни любимци… Читателят навлиза в този мрачен водовъртеж от герои, цветове и лудост заедно с Пушача, който наскоро е бил изгонен от своята група и попада в глутницата на Слепия, Скакалеца, Чакала, Черния, Македонски, Лорда

Мариам Петросян (снимка: Babelio)

Отнема известно време да запомним прякорите и да свикнем със странностите на това място. И точно когато си мислим, че историята е започнала да става по-конвенционална, Мариам Петросян ни връща няколко години назад. Пренасяме се във времето, когато тези герои са били още деца, носели са различни прякори и тепърва са опознавали законите на Дома, наблюдавайки с интерес действията на Големите.

Започнах да чета романа с голяма доза любопитство, но още от самото начало знаех, че е различен и се бях заредила с търпение. То се оказа наистина полезно, докато опозная героите и започна по-лесно да се ориентирам в лабиринтите на Дома. Някъде към стотната страница вече бях напълно погълната от историята, четенето ставаше все по-плавно, струваше ми се, че „Пушача“ ще се окаже една интересно написана книга за приятелството, израстването, борбата на аутсайдерите, тържеството на странните… В този момент сюжетът направи рязък завой, който водеше и към неочакван, стряскащ завършек.

Освен с нетипичните си герои и сюжет „Пушача“ ме изненада и с дълбоките философски послания, вплетени в разговорите между героите, в действията им, в прелюдиите и контрастите между двата времеви периода. Няколкото години между Сега и Преди изглежда като векове, ако съдим по промяната в персонажите, начина им на мислене и поведение.

Не мога да пропусна и факта, че авторката пише за деца с физически увреждания, но ги представя по такъв начин, че още в първата глава го забравяме. В едно свое интервю Петросян казва, че не би се съгласила „Домът, в който…“ да бъде филмиран, защото тогава зрителите ще обръщат прекалено голямо внимание на външния вид на персонажите, на това, което им липсва, а не на това, което са.

Руското издание на „Домът, в който…“

Не смятам, че чрез романа си авторката се опитва да нормализира хората с увреждания, защото тя по-скоро си играе с понятието „нормално“. Същевременно е факт, че третира героите си просто като образи, чрез които да разкаже своята история. Те се придвижват, обличат и хранят по различен начин от повечето хора, но преживяват всички етапи на израстването, всички житейски преломи и трудности, както би ги изживял всеки един от нас.

Независимо дали е искала да поднесе подобно социално послание с творчеството си, Мариам Петросян със сигурност е успяла да създаде един необикновен роман. Трудно е да го опиша само с няколко изречения. Трудно е и да го препоръчам на всички, защото знам, че много хора предпочитат познатото, понеже така могат спокойно да се отпуснат и да оставят историята да ги пренесе в друга реалност за няколко часа.

„Пушача“ обаче не е типичната YA история, антиутопия или магически реализъм. За мен именно в тази нетипичност се крие притегателната сила на книгата, която е омагьосала толкова много хора в Русия. Мога само да се надявам, че романът ще намери място в сърцата и на българските читатели, за да има с кого да го обсъждам, докато бъде публикувана следващата част :)

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!