fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Колко струваш според „Регистърът“?

4 мин.

registaratДокато четях „Регистърът“ от Шанън Стокър (изд. „Екслибрис“), си мислех разни неща за книгите и реших, че докато пиша ревю, е най-добрият момент да ги систематизирам. Истинското ревю ще започне след едно кратко (нелирично) отклонение.

Пазарът на young adult литература (или книги за млади читатели, както предпочитам да ги наричaм), е един от най-бързо развиващите се в иначе „трудния“ книжен пазар в България. В световно отношение също е непредвидим – през април самопубликуващата се Лорелин Пейдж детронира „Дивергенти“ с пакета е-книги The Fixed Trilogy. Младите читатели са ненаситни, бързи и лоялни – кой друг би чел автор, които издава по 7 книги на година, и ще пита за още? Фактът, че тези книги печелят почитатели и в други възрастови категории обаче се оказва нож с две остриета. Забравяйки, че са първоначално таргетирани към юношеска аудитория, young adult книгите стават жертва на разгорещени дебати, от които най-честият извод е, че „децата не четат“ или „четат само боклуци“.

При толкова голям глад за книги става все по-трудно да се отсяват наистина добрите заглавия. Както и във всяка друга категория, изкушението за бърза печалба е голямо. За съжаление лошите книги правят по-голямо впечатление от добрите, просто защото е по-лесно да осмееш и осъдиш лоша книга, отколкото да похвалиш хубава. Въпреки добрия пример, който дават заглавия като поредиците „Игрите на глада“ и „Дивергенти„, книги като „Пазителят“ и „Крадецът на книги„, съвременните класики „Хари Потър“ и „Пърси Джаксън„, в крайна сметка разговорите винаги се връщат към „Здрач“ и порнографската му имитация „Петдесет нюанса сиво“.

Затова се радвам, когато попадна на книги като „Регистърът„. Макар непретенциозният стил на авторката да е малко блед, фабулата на романа е много интересна и нетрадиционна. В недалечното бъдеще САЩ са претърпели катастрофа, довела до загубата на повече от половината население. Демографската криза води до ожесточени битки за женското внимание, които правителството решава с въвеждането на Регистъра – всички момичета са вписани в него и единствено мъжете, положили военна служба, получават правото да си купят съпруга. Нейното мнение, естествено, няма никакво значение, а парите се поделят между бащата и държавата.

Харесвам тази идея по няколко причини. Първо, въпреки че обожавам Катнис, героини като нея са рядкост. Ако направим паралел между нея и Мия, главната героиня на „Регистърът“, виждаме огромна разлика. Катнис няма много допирни точки със съвременните момичета на нейната възраст – тя е принудена да оцелява. Тя е корава, силна, смела и решителна, защото обстоятелствата са я принудили да бъде такава от най-ранна възраст.  Мия е отглеждана и дресирана да бъде точно обратното – мила, мека, покорна, интересуваща се единствено от външния си вид (който има основна тежест при определяне на цената й в Регистъра). Ако й беше разрешено да ползва мобилен телефон и интернет, щеше да е #instafamous, кралица на селфитата, социалните мрежи и хаштаговете.  Тя би била една перфектна читателка на „Петдесет нюанса сиво“ – от този тип, който вярва, че „Щом ме бие, значи ме обича“ и че за да е щастлива една жена във връзката си, тя трябва да мълчи и да се съобразява.

В този смисъл промяната, която изживява Мия, е много по-важна, защото тя идва отвътре. Сблъсъкът й с действителността разбива на пух и прах илюзиите, които са й внушени, кара я да се види отстрани – облечена в най-долнопробния тоалет, излъскана и напудрена като играчка, която трябва да убеди бъдещия си собственик, че е достойна за вниманието му.

Надявам се повече момичета да прочетат „Регистърът„, въпреки че на корицата няма безумно красива и пищна рокля. Написана е увлекателно и с размах, тя изследва както израстването на Мия, така и другата гледна точка – тази на Андрю – момче, на което му предстои да влезе в задължителната казарма и да „се превърне в мъж и гражданин“. Редуването на гледните точки разкрива последствията от тоталитарното управление и промиване на мозъци не само за най-потисканата група на обществото, но и за уж облагодетелстваните такива.

И както стана ясно от това ревю – подтиква към размисъл.