fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

“Сараевско Марлборо” – сборът на човешкото в безпощадната жестокост на войната

3 мин.
Saraevsko Marlboro - Milenko Yergovich

Сараевско Марлборо - Миленко Йергович“Човешката душа е мека, стига да я стиснеш където трябва.”

из разказа „Комунист“ на Миленко Йергович

За войната се пише трудно, чете се също толкова трудно. Трудно е да не изпаднеш в прекален натурализъм, сантименталност, реваншизъм, в историческата фактология и обвинения към тези или онези… В “Сараевско Марлборо” (изд. „Жанет 45“), за щастие, няма нищо подобно. Присъства обаче онова майсторство на разказвача, което превръща литературата в един от най-добрите и ефективни начини за разбиране на историческите събития и духа на времето. Защото литературата, макар и фикция, има силата да предизвиква емпатия, да пресъздава сетивно мястото, хората и всичко случило се в пъти по-въздействащо от всички акуратни, обективни факти и статистики в историческите хроники.

Сараевско Марлборо” на Миленко Йергович е сборник с разкази, които са писани по време на войната в Босна от началото на 90-те, а сюжетите в тях се развиват именно през този период. В книгата обаче войната е само задния план, причината, която позволява на автора да открои силата на Живота и Човешката доброта на фона на Жестокостта и Човешката омраза.

Миленко Йергович много умело събира в кратките, ударни разкази именно Живота и всички негови проявления по време на войната, като ги концентрира в малките детайли и перфектните метафори, точно онези, които те хващат за душата. Истории ОКОЛО онова, което ежедневно е твърде банално и елементарно: мармалада и ябълките на съседа, забравената халка на баба, кутията за цигари, гювеча, непрочетените книги на нощното шкафче. В същото време истории ЗА точно тези неща, които не можем да си представим, че ни спасяват и правят човеци, когато жестокостта сякаш е обърнала всичко наопаки. Малко меланхолична и все пак жизнеутвърждаваща, човекоутвърждаваща книга, която вярвам, че може да ни направи по-добри. Защото “онова, което надхвърля границите на конкретната история, е човешката потребност да се съчини фабула, да се зададе рамка, която по някакъв начин да оправдае живота и в крайна сметка да му придаде смисъл”.

“Сараевско Марлборо” дава точно тази рамка, оформяйки я по най-добрия начин в жанра на краткия разказ, където няма нищо излишно и в повече, а всяка дума е на мястото си, за да бъде безпощадна като куршум на снайперист.

P. S. Имам навика, докато чета, да си отбелязвам с малки цветни листчета цитати, изрази, мисли и идеи, които много са ми харесали. Затова и обикновено книгите ми отстрани приличат на учебници, по които е учено за важен изпит. После си ги преписвам в тефтери. Опитах се да правя същото със “Сараевско Марлборо”, което бях взела от читАлнЯта, но в един момент осъзнах, че ще трябва да преписвам цели страници и разкази. И тук е мястото да отбележа страхотната работа на преводачката Русанка Ляпова, която е претворила магията на разказите на Йергович на български език. Затова и реших просто да си купя книгата, за да мога да я препрочитам, а след време да подаря…

Чужденецо, погали нежно своите книги и си спомни, че те са прах.

Прочетете още ревюто на Милена Златарова за „Сараевско Марлборо“ и „Мама Леоне“ от Миленко Йергович.

Не пропускайте и интервюто на Милена с автора тук.